Забелязали ли сте кога в България казват „Наздраве!“?
В една топла пролетна утрин си стоя в кабинета, когато в един момент колежката ми решава да освежи аромата на парфюма си. Миризмата достига моето обоняние и… кихам. Чува се: “Наздраве!“ Същото се случва и когато задръстен от прахоляка организмът ми предизвиква кихавица. Известно е, че кихането е здравословен безусловен рефлекс, чрез който тялото се предпазва от нежелания достъп на чужди тела. Кихането върши своята работа, но българите реагират на него с пожеланието
„Наздраве!“, често придружено от думите „Някой те споменава“, докато англичаните биха произнесли „Бог да те благослови!“
Всички празнични поводи в България са придружени от наздравици, а тостовете обикновено завършват с фрази от типа „Наздраве!” или „Да пием за здравето на… (еди кой си)“. Да пожелаваш здраве чрез пиене на алкохол е все едно да твърдиш, че мирът – това е надпреварата за въоръжаване…. Въпреки това, на много езици по света тържествено звучи “Наздраве!“ Защо го правим?
Преди хилядолетия хората считали, че има пряка връзка между кихането и името на човека. В някои племена битувал обичай на кръщаване, при който жрецът или знахарят произнасял поредица от имена докато бебето кихне. Това се считало за знак от боговете за предопределения избор на име. Тази традиция се е запазила и до днес в някои китайски провинции. Други вярвали, че ако в момента враг произнася името на кихащия, то светкавичното произнасяне на думата „Наздраве!“ ще отблъсне злото, насочено към него.
Е, ако сега някой кихне край Вас или вдигне тост кажете му „Наздраве!“ Дори и да не е наистина на здраве, със сигурност е полезно да мислите доброто на ближния си!
Add comment