Защо българите отглеждат лози

Защо българите отглеждат лози – каква е легендата, която стои зад едни от най-автентичните български традиции. 

Според библията Ной е пренесъл след потопа първата лоза. Съществува хипотеза на проф. Балард за съществуването на цивилизация по нашите земи, точно от това време. Той инвестира над четвърт милион долара в експедиция край Варна, чиято цел е да намери още доказателства. Не ми е известно доколко е успял, но съществува легенда за това.

Историята е следната: когато Ной акустирал на Черно море с гигантския си плавателен съд, имал три лозови пръчки. Извикал един старейшина, обяснил му как от лозата може да се добива чудно вино и му дал едната от тях, за да я посади. Човекът свикал хората от селото в чест на голямото събитие и сбрал мъдреците на съвет, за да се реши къде и как да я посеят. Тогава имало обичай (който се практикува и до днес в някои селища), като се прави първа копка на голямо начинание – къща или друго – мястото първо да се освети с кръвта на някое животно. Умували какво да бъде. Накрая най-мъдрият рекъл: “Хора, хайде да заколим едно славейче! То е красива, гласовита пойна птичка, сигурно ще помогне да се хване лозата. Пък и да не проливаме много кръв за една пръчка.“ Речено – сторено. Тръгнали си доволни по къщите. На другата година, що да видят?! Лозата не се хванала! Хукнал старейшината при Ной, взел втори калем и пак почнали да мъдруват какво жертвоприношение да направят. Вдигнала се олелия, почнали спорове кое животно ще е най-добро за случая. Накрая най-мъдрият рекъл: „За велико растение, дето ще ни дава вино, ще трябва велика жертва. Няма по-достоен от Царя на животните – Лъва!“ Пратили най-добрите ловци на селото да хванат лъв. Когато те се завърнали, изкопали дупка в пръстта, направили освещаване с кръвта на лъва и се разотишли в трепетно очакване на идната година. Времето бързо се изтърколило и когато пак дошли, видели, че лозата е… изсъхнала! Завайкали се, почнали да плачат. Щом старейшината пристигнал с последната лозова пръчка, всички тъжно мълчали. „Е, с каква кръв да осветим третия посев?“ – попитал той. Този път никой не знаел. Тогава един отчаян селянин рекъл: „Братя, да заколим едно прасе! По нашите земи прасета има колкото щеш. Едри, отхранени, имат много кръв. Хем няма да излагаме ловците на опасности, хем после можем да си направим богато угощение.“ Съгласили се, направили ритуала, хапнали задружно за утеха и се прибрали по домовете си. На другата година, видели истинско чудо! Лозата се хванала, разлистила, та чак грозде вързала! Обрали го и направили първото вино. Смаяни, но доволни, почнали да се питат „Защо лозата се е хванала?!“ След първото напиване, най-мъдрият обяснил: „Хора, Ной ни разказваше за виното, но ние го познахме, чак когато го опитахме. Щом човек пийне малко, чурулика като славейче. Като пие повече, става смел, буен и яростен като лъв. Продължи ли – прилича на свиня и като нея се търкаля по локвите. Затова лозата се хвана едва на третата година.“ Селяните възкликнали: “Истината за живота е във виното!“

Така лозата и виното станали неразделна част от историята на житейската мъдрост по българските земи: „Ако сте пили добре, значи утрото ще е лошо! Ако утрото е добро, значи сте пили лошо!“ Установили сме, че „Повече хора са се удавили на дъното на чашата, отколкото в морето ни“ Е, не е нужно да си пил вино, за да бъдеш мъдър, но българското вино все пак помага. Опитайте го!

Д-р инж. Гинка Стоева