Южната приказка Ивайловград

На границата между равнината и планината, където река Арда напуска пределите на България и бърза към Егейско море, ще откриете китното градче Ивайловград, сгушено в най-югоизточните пазви на Родопите. Географското му положение – между две държави, както и сложната историческа съдба, му отреждат да бъде “гранично” място на различни култури, религии и етнотрадиции. Взаимодействието им тук е сътворило безценно културно богатство.
В този край отлежава великолепно вино, чийто вкус е събрал слънцето и духа на Тракия. Не случайно празникът на града е 14 февруари – денят на лозарите и винарите Трифон Зарезан. Виното е възпято в стиховете на един от талантливите съвременни поети Ивайло Балабанов: „Тук не казват налей ми чаша вино, тук казват: Налей ми чаша пролетна зора!”.
Южният край пази забележително културно-историческо наследство от времето на траките и античността: античната вила “Армира”, крепостта “Лютица”, Атеренският мост, долмените край селата Железино и Пелевун. От периода на XVIII-XIX век са запазени множество църкви, паметници на културата, архитектурно-етнографски комплекси в Мандрица, Долно и Горно Луково.
Мястото привлича и природолюбителите в защитените местности “Хамбар дере”, “Дупката”, “Ликаня”, “Меандрите на Бяла река”. Красивите природни картини край язовир Ивайловград на река Арда пленяват всеки, който е дошъл в този край. Край с благодатна земя, покоряващ пейзаж и гъсти гори, със селца, в които времето сякаш е спряло. Край, изпълнен с легенди за хайдути и воеводи, за прочутото вино.
Разходката в града може да започне от Историческия музей, открит през 2009 г. В него са подредени експозиции, включващи керамика от антична вила, монети, части от тракийска погребална колесница, артефакти от крепостите „Лютица” и “Родостица” и т.н.
В реставрираната възрожденска къща на чорбаджията Мирчо Паскалев пък е уредена богата етнографска сбирка.
Най-посещаваният и атрактивен туристически обект е Античната вила „Армира“ от периода I–IV в., която е на 4 км от Ивайловград. Забележителната планова схема на вилата, пищната мраморна украса и оригиналните подови мозайки я определят като уникален образец на римската архитектура и изкуство на Балканите със световна значимост.
В близост до вилата е Голямата могила при с. Свирачи. Разположена на висок хълм, тя е част от фамилния некропол на собствениците на древното поземлено владение. Могилата е една от най-големите в България от римската епоха. Тя е с диаметър около 60 м и височина към 18–20 м.
На 6 км от града е и средновековната крепост „Лютица” – най-добре запазената българска средновековна крепост и една от най-големите в Източните Родопи. Известна е като “Мраморният град” и “Цитаделата на Калоян” и е археологически паметник на културата.
Изключително ценен археологически обект е и крепостта „Родостица“, заради дебелия културен пласт, в който са открити свидетелства за живота на това място в продължение на 900 години. Дебелината на стените й, изградени от ломен камък, е 2 м.
Освен Трифон Зарезан, тук всяка година в края на зимата и началото на пролетта – на християнския празник Сирни Заговезни, се празнува Кукеровден. Едно от най-значимите културни събития в региона пък е Националният младежки събор „Илиева нива“, известен като Ден на тракийското дете. Той се провежда в памет на над 200-те загинали деца на тракийски бежанци през 1913 г.