Яница Радева е родена през януари 1977 г. в гр. Ямбол. Завършва екология и опазване на околната среда в Пловдивския университет, а по-късно и българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Дебютната й книга “Друг ритъм” (2003) излиза като резултат от Националния младежки конкурс “Веселин Ханчев”, който печели. Носител е на почетния знак “SMS поезия” (2007), на втора награда от Националния конкурс за млади поетеси “Дора Габе” (2006), на втора награда от Националния конкурс “Магията е любов” (2007) и др. През месец май в Трявна Яница стана носител на Славейковата награда за 2009 г. за лирично стихотворение.
Какво е наградата за теб – повод за равносметка на постигнатото досега или я възприемаш като трамплин за ново начало оттук нататък?
Фактът, че конкурсът е анонимен, за мен е много важен, защото това означава, че се състезаваш само и единствено с текстове, а не с име. А тъй като наградата има и финансово изражение, се надявам тя да ми помогне при реализирането на новата ми книга.
Кога посегна за пръв път към белия лист? И какво те провокира да го сториш?
В един определен период от живота си човек винаги започва да изразява напиращи в него емоции и почти всички прописваме в ученическа възраст. Но когато подобен интерес продължи и започнеш да четеш произведенията на другите и да се интересуваш от това какво и как става в тази сфера, едва тогава можеш да твърдиш, че онова, което си създал, има някаква стойност.
Кои са темите, които най-често засягаш в стихотворенията си?
Философските теми най-много ме вълнуват. Това не означава, че не обръщам внимание на любовта или природата. Но по принцип се стремя да избягвам любовната и природна лирика или те да представляват само съпътстваща нишка в някое стихотворение, което третира друг проблем.
Имаш ли любими автори, от кои си се “учила”?
Не искам да назовавам имена, защото нямам точно определени кумири – всеки оригинално и нестандартно написан текст, който поражда някаква нова емоция или дава нестандартна трактовка на вечен проблем, ми е интересен.
Къде намираш творчество вдъхновение, къде се зареждаш творчески?
Нямам точно определено място или израз, който да ме настройва, или някаква практика, ритуал… Всъщност напоследък откривам, че клавиатурата на компютъра много ми помага да пиша. Когато седна пред белия лист с писалка в ръка, невинаги успявам да изразя онова, което реализирам. Но имам и редица стихотворения, които съм писала, когато не съм имала компютър. Просто модерните технологии дават повече възможности и вместо да драскам върху листа, когато натисна Delete и после сложа новата дума в изречението, изглежда така, сякаш тя винаги е била там, няма го несъответстващият израз, който да ме дразни с факта, че е там, не намясто, и така много по-лесно продължавам напред.
Наскоро бе 24 май, Денят на славянската писменост и култура. На този празник по традиция много се говори за българската литература. Ти какво мислиш по този въпрос?
Аз смятам, че всички тези дискусии около българската литература са малко пресилени. Мисъл на Пенчо Славейков е, че писателите се оценяват дълго след тяхната смърт. В светлината на това, няма нищо страшно, че сега не се чете много – и друг път е имало такива периоди.
Опитваш си перото и в прозата?
Да, съвсем отскоро. Дори сега, през лятото, ще участвам в един семинар по творческо писане в Созопол при Елизабет Костова, който смятам, че ще ме научи на много нови неща.
А когато не работиш и не пишеш… имаш ли си хоби?
Да, обичам в свободното си време да наблюдавам птиците, занимавам се любителски с орнитология. Наблюдението на техния начин на живот ме изпълва с положителни емоции, които ме зареждат творчески и ме карат да пиша.
Velina
Maria
Add comment