Cherga BG

Вкопаната църква в Добърско лекува душата и гони мрака с уникалната си енергия

 

Според легендата хилядолетният храм е създаден от ослепените войници на цар Самуил

 

Може ли слепи войници да съградят църква, придобила световна слава с удивителни фрески на Исус Христос в… космически кораб и с изключително живи  и съхранени над 400 стенописа, устояли на времето и през турското иго!?

„Атлантическото знание категорично заявява: човекът притежава сила на мисълта и чрез нея може да бъде Творец — да, той е не само част от Творението, но е и част от Твореца! Ние сме Твореца и имаме силата и средствата да творим сами със силата на мисълта и енергията си!!!“, категоричен е писателят – езотерик Ян ван Хелсинг.

Храмът „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в разложкото село Добърско – едно от най-старите селища в България, е на повече от 1000 години. Наричат го малката църква с големите чудеса! Архитектурата й, нетипичното изобразяване на християнски символи, множеството женски фрески – 30 на брой, свастиката на една от външните стени и многото легенди превръщат мястото в обект на всякакви хипотези и проучвания.

Още пред 70-те години на XX век за църквата и загадъчните й стенописи споменава швейцарският изследовател и уфолог Ерих фон Деникен в култовия си документален филм „Спомени от бъдещето“. Тогава за пръв път светът разбира за „българския“ изографисан Христос, обграден от пламъци, в подобие на космически кораб – капсула. Стенописът, известен като „Исус Христос в една космическа ракета“, е изрисуван на фона на ясно очертаващи се стратосфера и космическо пространство.

Уникалните сцени намират място и в книгата на Робер Жан Виктор „Бог и боговете са били хора“, както и в големия труд „Цивилизацията“ на Кенет Кларк. Там храмът в Добърско е степенуван по скалата на културните ценности с пет звезди, колкото са дадени и на Хеопсовата пирамида в Египет!

 

„Много туристи, включително и летци и космонавти, идват тук и са изумени от фреските, но съвременната наука няма обяснение за тях“, разказва кметът на селото.

Подобни космически елементи се откриват и в други изображения в църквата, но според богословите това е само символика, изобразяваща славата на Бог.

Така или иначе нарисуваната по този необичаен начин „Божия слава“ може да се види само в Добърско!

 

 

Преданието гласи, че вкопаната църква е основана през 1014 г. от първите заселници в Добърско – ослепените 14-15 000 войници на цар Самуил след битката при с. Ключ. Те намират изцеление в лечебната вода, която и до днес извира в двора на църквата и не променя дебита си никога. Създават и прочутата Добърска школа за музика от странстващи певци и гъдулари, за да помагат на слепи деца. Школата просъществува чак до XX век.

Според легендата именно ранените войници, на път за Рилския манастир, основават селото на място, което се слави с добрата си енергия и ласкавата си природа.

Казват още, че с лековитата вода от чудодейното изворче на старата църква е лекувал очите си и Климент Охридски. Колкото и да е горещо, тя никога не пресъхва…

От поколение на поколение се предава и разказът за венчавката на цар Иван Шишман в храма. Рилската грамота на Иван Шишман от 1378 г., с която селото се дарява на Светата Рилска обител обаче е исторически факт.

Запазената до днес трикорабна църква е изградена на сегашното свещено място през 1614 г. Според изискването на турските поробители тя няма дори прозорци – само тесни, подобни на бойници, отвори в дебелата каменна стена. Наполовина в земята, без камбанария и купол, храмът прилича повече на малка непристъпна крепост.

Но най-ценното в него са вътрешната му красота и благолепие, поразителните стенописи, автентичната архитектура! Неслучайно е под защитата на ЮНЕСКО!

Стенописите от 1672 г. са дело на неизвестен зограф от Дебърската школа. Звучи почти невероятно, но и днес туристите могат да се насладят на непокътнатите оригинали. Нищо в църквата не е реставрирано, само е периодично освежавано. Иконите и фреските до днес греят почти с първоначалния си блясък – напук на тленността и вековете!

За пръв път тук е изографисан като светец Кирил Философ. Образите на 460 светци в малката едва 160 кв. м. църква, са „над зографския лимит“. Нито сантиметър празно пространство, цветно пиршество за очите! Такова художническо изобилие не се среща никъде другаде, както и разкошният иконостас с царските двери и изобразените 12 апостоли… в цял ръст. От стените гледат лъчезарни, млади човешки лица, сякаш рисувани от Джото – апотеоз на живота, а не изтерзани мъченици, както повеляват каноните на православието! Отвсякъде струят светлина и радост! Има хипотеза, че художникът е бил жена, но засега това не се потвърждава. По онова време всички зографи са мъже. Който и да е авторът/авторите, той си е позволил да изобрази Исус Христос като астронавт! В идеално състояние са фреските „Преображение Господне“ и „Божието възкресение“ от сюжетната линия Бог-Астронавт, в която Христос слиза в Ада, възкресява мъртвите и поема към повърхността с космическа капсула. Встрани светии сякаш похищават земляни, като ги бутат в летяща чиния. Любители на мистичното и хора с въображение тълкуват образите като симбиоза между предците ни и високотехнологична раса, дошла от Космоса! Според реставратори наслоените сажди от свещите са изиграли роля на естествен консервант за запазване на фреските. Най-високо са изрисувани и войниците на цар Самуил, които мият слепите си очи с чудодейна вода. На пода в храма е положена плоча с двуглав орел, а в краката на гордата птица са изобразени жезъл и скиптър – царските атрибути. Уникалните стенописи карат историците да гадаят. Според някои експерти ореолите на светците са странни и наподобяват шлемове, а част от тях са с нетипичните за България алебарди. Свастиките на фасадата също са необясними! И още нещо загадъчно – църквата представлява естествен климатик, който зиме и лете поддържа подходяща температура за съхранение на картините, които наистина изглеждат като рисувани вчера. Изключено е замръзване, колкото и да е студено! Така е от векове. Почти невероятно е, но този безценен паметник на културата само на 20 км от Банско, е сравнително малко познат у нас, повече известен е в чужбина. Встрани от традиционните и утъпкани туристически маршрути, той все повече се превръща в желано място за алтернативен туризъм на любители на тайни и загадки. Тук душата се храни с видяното! Столетия наред светлината в храма не е угасвала – чак до началото на 60-те години на миналия век, когато спрели богослуженията.

Но магията се запазила и възкръснала – просветление, спокойствие, изцеление, някаква невидима защита от злото! Казват, че името на селото – Добърско, идва от думата добър. Може и да е вярно! Сигурно е вярно! Според хладния ум на Декарт съществуването на Бога е по-достоверно и от най-достоверната геометрическа теорема, а каквото от Бога виждаме е достатъчно, за да повярваме в онова, което не виждаме! Все едно и той е бил в Добърско!

Автор: Ванина Тодорова

 

 

Биляна Котева

Add comment

99 − 95 =