Виното като връзка с божественото

Според някои легенди лозата, а не ябълката, е дървото на познанието… Виното..

Народът ни е поставил наравно и облякъл в святост хляба, виното и солта. Във фолклорните представи те са земните въплъщения на Светата троица, чрез които човек се издига и се докосва до божественото. Гроздето и виното заемат почетно място не само на трапезата, но и в духовния свят на предците ни.

Навремето българите се прекръствали и настройвали благочестиво преди да отпият вино. То е неизменна част от всички важни събития и ритуали в живота – отпиват младоженците, преди да влязат вкъщи, за да живеят в любов и съгласие. Отпива и родилката, преди да започне раждането, за да роди лесно. Дете, запоено с червено вино край огнището, е здраво и жизнено, болести не го ловят, бузките му са румени. С вино и вода се преливат и гробовете, за да се умилостиви земята, да прибере положените в нея.

Отношението към виното във фолклора е двояко, както показва и поговорката „Благословено вино, проклето пиянство”, а също и двете шеговити имена на виното „веселù къща” и „разбий глава”. То е “светло”, “искрящо”, “руйно”, “лудо”, “младо”. Настройва за борба, за любов, за мъка, за живот и смърт. Точно както е в живота, така е и в песните, в които народът ни възпява виното.

Приема се като символ на Христовата кръв, затова българинът го уважава и почита наравно с хляба. С него се причестяваме и издигаме до божеството. Единствено хлябът и виното не се употребяват при магии, защото с тях магия не се хваща. Те са божествени и гонят дяволите надалеч. Затова народът ни вярва, че е голям грях да се изхвърли грозде или да се изсипва вино в нечисти места. Дори оцетът, който правят от виното, има магическа сила. Той гони уроките и лошите очи. Затова “хваналият лоши очи” се мие с оцет над огън.

От друга страна, фолклорните текстове предупреждават и за опасностите, които крие прекомерното пиене, например в поговорките „И лудият бяга от пияния”, „Пиян човек – съдран чувал” или „Пила коза вино, та търси вълка да се борят”. Противоречивата природа на виното се обяснява и в легендата за дядо Ной, който насадил първото лозе.  Той полял лозовите пръчки с кръв, затова виното е с нейния цвят. Кръвта взел от три животни – агне, лъв и свиня. По тази причина, който пие по малко вино, става кротък и весел като агне; който глътне повечко, става юначен и страшен като лъв, а който се налива без мяра, като свиня се валя в калта и става за посмешище.

Някои апокрифи сочат, че лозата, а не ябълката е дървото на познанието, което растяло в Едемската градина и станало причина за изкушението и грехопадението на първите хора. Според една легенда сам Господ създал гроздето, а дяволът, опитвайки неуспешно да му подражава, направил къпината. Двата плода зреят по едно и също време в края на лятото, но се вярва, че не бива да ядем къпини, преди да сме опитали грозде, за да не попаднем под властта на дявола

Чудотворно грозде има не само в приказките, но и в реалния живот. Вярва се, че гроздето от старата лоза, която расте в двора на Роженския манастир „Рождество Богородично” край Мелник, помага на бездетни жени да заченат.

В църковното богослужение хлябът и виното се наричат с гръцката дума “евхаристия”,  която означава благодарност. В християнството хлябът и виното са материалните символи на Христос. Както е записано в библейските текстове, по време на Тайната вечеря той дава на учениците си хляб и вино, като казва, че те са неговото тяло и неговата кръв. Чрез приемането на късче хляб и няколко капки вино, християните приемат и своето причастие към религията, към църквата

За ритуалното значение на гроздето свидетелства и фактът, че целият цикъл на производството му е белязан с празници и забрани. Грозде не бива да се яде преди Преображение Господне (6 август). На този ден първите откъснати гроздове се носят в църквата да се осветят и оттогава яденето му вече е позволено. На празника Секновене (отсичане главата на св. Йоан Кръстител) на 29 август са забранени всички червени храни и напитки заради пролятата кръв на светеца – затова на трапезата се слагат само бяло вино и бяло грозде. Гроздоберът пък по традиция започва на Кръстовден (14 септември). Най-важно място в лозарската обредност обаче заема денят на Св. Трифон, честван на 1 или 14 февруари, когато започва зарязването на лозите. Във фолклора ни християнският светец носи чертите на тракийския бог на плодородието и виното Сабазий, по-известен като Дионис. Затова в народното творчество благочестивият младеж Трифон, загинал мъченически за християнската вяра, получава прозвища като Трифон Зарезан и Трифон Пияния, изобразява се на иконите с косер в ръка, а празникът му е съпътстван с буйни веселби и ритуално напиване на всички участници.

Автор: Мария Петкова