Cherga BG

Великата и проклетата Октомврийска революция

Великата и проклетата Октомврийска революция е заглавието на визуалните бележки, които Институтът за съвременно изкуство ще представи през септември/октомври.


Куратор: Яра Бубнова
8 септември 2017 – 7 октомври 2017
Откриване – 8 септември (петък), 18.00 ч.

Изложбата е посветена на противоречивостта на това глобално по значение историческо събитие – знаковата Октомврийска революция през 1917 г., но засяга и проблемa на историческата памет на революцията като цяло. Експозицията не се ограничава до образите на революцията, проектът разширява рамките като включва кино и телевизионна документалистика.

Художественият филм „Октомври“ (1927) на Сергей Айзенщайн – едно от най-мощнитепропагандни произведения, определящо как „изглежда“ тази Октомврийска революция, е в диалог с видеодокументацията на редовното годишно публично четене от желаещите на имена на жертвите на сталинския терор пред сградата на КГБ в Москва – Денят на паметта на жертвите на политически репрессии.
Квинтесенцията е представена от едноименния пърформанс „Равенство“ (1998) на Елена Ковилина, както и от видеото „Строители“ (2005) на групата „Что делать?“. В него се говори за единствената възможна днес реализация на утопията за равенството – в рамките на арт-група.
Анимацията на Теодор Ушев “The Tower Bawher” (2006) е базирана върху идеите и изкуството на конструктивизма, а названието й прилича на игрите на ОБеРИу – литературната група от 1927-31 г. Обединение на реалното изкуство. С революцията в изкуството, с идеите за комуналност и общност, и просто заради символичния смисъл на акцията, в изложбата присъства „Черен квадрат на Червения площад“ (1992) на групата Ирвин.

Откровената сатира в „Ленин и девойка“ (2003) на Магда Тотова превръща отношенията с тиражираната гипсова глава на Ленин във фрагмент от еротичен филм с неговата разпознаваема стилистика.

Видеото на Деймантас Наркевичюс „Веднъж през XX век“ (2004) е мотивирано от ТВ репортажа за демонтирането на статуята на Ленин във Вилнюс през 1991 г. Художникът се връща към образа на победата над социализма години по-късно, заради странния момент на несигурност при разрушаването, оказал се символичен в днешно време.

Необичайният обект на филма на Анна Артакер е колекцията от посмъртни маски, направени от скулптора Сергей Меркуров и намиращи се в неговата къща-музей в Гюмри, Армения. Художничката показва отливките от лицата на реални хора, например – Ленин и Надежда Крупская, Дзержински и Клара Цеткин, Лев Толстой и Валерий Брюсов, Михаил Булгаков и Владимир Маяковски, Сергей Айзенщайн и Георги Димитров. В основата на работата са не само маските, свалени от лицата на мъртвите между 1907 и края на 1940-те г., но и филмът от 1960 г. на участникa във Виенския акционизъм режисьора Курт Крен. Но ако филмът на Крен представя маските в контекста на Леополд Сонди и неговия проективен тест за теорията на съдбата, в който те се противопоставят на снимките на живи хора, Артакер снима единствено маски, не назовава имена – мъртвите, дори и да са били героизирани, са мъртви и са в музей.

Биляна Котева

Add comment

41 − 32 =