ВДИГАЙ ЗАВЕСАТА” – ГЛЕДАЙТЕ В ТЕАТЪР “БЪЛГАРСКА АРМИЯ”

Съжаляваме, този текст е наличен само на English.

“Вдигай завесата”, постановка от Питър Куилтър

сценография и костюми – Мирела Терзийска

музикална картина – Антоанета Добрева – Нети

Участват:

Стефка ЯНОРОВА, Антоанета ДОБРЕВА – НЕТИ, Пламена ГЕТОВА,

Луизабел НИКОЛОВА (гост), Сабина КОЕН (гост)

Роден в Колчестър, Англия, Куилтър завършва драматургия в Университета в Лийдс. Четирнайсет години живее и пише в Гринуич, Лондон, след което се преселва на Канарските острови, където работи и до днес. Започва кариерата си като телевизионен водещ в Би Би Си. Първият му драматургичен опит е „Уважавай равностойните”, последван от мюзикъла по Оскар Уайлд „Кентървилският призрак”. Следва дебют на Уест Енд в “Гилгуд тиатър” през 1999 г. с комедията за поп индустрията „Момчешка банда”.

През 2005 г. Куилтър постига огромен международен успех с пиесата „На края на дъгата” – музикална драма за последните дни от живота на Джуди Гарланд. През 2011 г. представлението получава номинации в четири категории за наградата „Лорънс Оливие”, между които и за за най-добра нова пиеса

Друг голям успех му донася пиесата „Glorious!”, също с премиера през 2005 г. първо в Бирмингам, прехвърлена на следващата година в Уест Енд и отново номинирана за наградата „Лорънс Оливие”.

В България се играят с голям успех две пиеси на Питър Куилтър: „На другата сутрин” и „Дуети”.

Една от последните му публикувани пиеси „Актрисата” е имала премиера през май 2015 г. в Рио де Жанейро. Две други пиеси се очаква да излязат през 2016г. – „4000 дни” и черната комедия „Да спасиш Джейсън”.

„Вдигай завесата” е базирана на по-ранната пиеса „Уважавай равностойните”. Тя се играе с огромен успех в над 40 страни. Тайната на този успех, надяваме се ще откриете сами в нашето представление.

Обикновено хората смятат, че знаят какво искат или поне – какво не искат.

Понякога, обаче, получават шанс да преосмислят тези свои позиции. „Вдигай завесата” е представление за пътя, който извървяват пет жени една към друга, за обединяването им в едно семейство. Това е спектакъл за ценния дар на общуването и за безценния урок, който ни учи, че пътят е по-важен от крайната точка и процесът е по-важен от резултата.