“Успехът е капризен и изисква грижи”, твърди Даниела Тодорова

Едва ли някой днес се замисля върху историята и настоящето на един от най-популярните съвременни продукти – дъвката. Отричана и обожавана, “сладката гума” продължава своето триумфално шествие по света. И макар да звучи тривиално, зараждането и на това чудо откриваме в древността. Гърците дъвчели ароматната смола на дървото Pistacia lentiscus, северноамериканските индианци утолявали жаждата си със смола от смърч, а маите и ацтеките използвали за тази цел смола от дървото Sapodilla. Опитвайки се да направи автомобилни гуми от саподилова смола през 1860 г., американецът Томас Адамс създава дъвката.

Днес производител номер едно на дъвки в света е компанията “Ригли”. Продуктите на американския гигант познават потребителите в 150 държави. Компанията има производствени съоръжения в 12 страни и представители в 34 . В нея работят повече от 10 000 души във всички точки на света.

В централния офис в Мюнхен, като финансов директор на “Ригли” за Германия, откриваме и една чаровна млада дама – българката Даниела Тодорова. Вече три години софиянката ръководи там екип от 20 души и твърди, че дъвките са невероятен продукт и дават много възможности.

Седмица след като през 1994 г. Даниела се дипломира в УНСС, се явява на интервю в “Ригли”. Приема това като начало на процес за търсене на работа, но… получава предложение да се присъедини към екипа. “Мисля, че това, което ми помогна да спечеля доверието на интервюиращите, беше откровеността, желанието за развитие, готовността да науча нови неща и може би увереността, че ще успея”, спомня си днес г-жа Тодорова. Нещата се развиват. Следва година работа в Мюнхен, после позицията финансов и административен мениджър на “Ригли” в България, работа по проект на компанията във Франция и от 2005 г. – постът финансов директор за Германия, като наблюдава и финансовата дейност в Швейцария, Австрия и Холандия.

Научена от малка, че всеки ден е борба, в която трябва да влагаш много труд и вяра, на младата дама днес й е по-лесно да преодолява ежедневните предизвикателства. Но затова пък постигнатото й носи истинска наслада. Така както изкараните в детството левчета от низането на тютюн или парите от продажбата на кафе и закуски през студентските години.

Детската й мечта е била да стане учителка, за да предава знания и води напред. Днес я вижда отчасти осъществена, когато обучава, мотивира и развива своя екип. “Няма разлика в управлението на хора в България и по света. Първо трябва да спечелиш доверието им, после и да се докажеш като добър професионалист. Усилията и упоритостта, които са ти нужни за това, също са еднакви”, твърди г-жа Тодорова. Веднъж или два пъти в годината правнукът на основателя на компанията – мистър Ригли младши, посещава Германия. Освен от конкретните предизвикателства на пазара, той се интересува и от живота на своите служители, твърди Даниела, за която разговорите с мистър Ригли винаги са заредени с много положителна енергия.

Не така добре се е чувствала обаче, когато за първи път идва в Мюнхен на работа. Немците имат самочувствие на успяла и велика нация и стремеж да продължат да го доказват занапред. Те трудно приемат една млада жена на ръководен пост, при това чужденка. Когато към това се добави и липсата на социални контакти, вече не си много далеч от идеята да си събереш куфарите и да се върнеш обратно. Решаваща роля това да не се случи изиграва семейството на Даниела – съпругът Стефан и синът Георги, както и способността й да не “дъвче” проблемите, а да ги преодолява: “Поемаш дълбоко въздух и започваш да мислиш и да преценяваш алтернативите, възможните варианти, ако е необходимо, се консултираш с доверен човек и… вземаш решение. Невинаги това решение ще е 100 % правилно, но е важно да се върви напред”.

А за да се върви напред, е нужна още и доза оптимизъм – да виждаш чашата наполовина пълна, а не наполовина празна. Много неща от ежедневието – приятен разговор, разрешаване на проблем, завършен проект, похвала, добри новини за детето от училище – г- жа Тодорова приема за успехи. Радва се още да види как хората, с които работи, й вярват и вървят с нея в една посока, защото успехът е капризен и изисква грижи и внимание всеки ден.
Когато сложи точка на служебните ангажименти, за Даниела настъпва най-хубавото време: сред семейството, в разговор с приятел или с хубава книга в ръка. Тогава нахлуват и мечтите. В личен план те не са по-различни от тези на хилядите млади дами по света – да имат здраво и щастливо семейство. А тези, свързани с кариерата…

“Може би обратно в България, ако обстоятелствата и възможностите са адекватни… Може би не задължително във финансовата сфера… не знам точно… Важно е човек да продължава да развива нови качества и знания сега, които да му позволят известна гъвкавост утре, защото светът се променя и ние трябва да сме адаптивни, за да продължим да успяваме”.

Даниела Тодорова е родена през 1972 г.
Завършва УНСС, специалност МИО.
Има магистърска степен за ръководни кадри EMBA от Американския университет в Благоевград.
Омъжена е, има десетгодишен син.