Теодосий, който венча джаза за народната музика

“Не страдам от виртуалното пиратство, приемам го като форма на благотворителност“, казва музикантът

Кисело мляко, рози и тракийски съкровища – това беше рекламната троица на България в епохата на социализма. След две декади демокрация нещата не са много по-различни, но сред непреходните символи се е промъкнал и един кавал – този на Теодосий Спасов. Музикантът, венчал джаза за българската народна музика, върви с етикета „посланик на българската култура по света” от 90-те години до днес.

Самият Теодосий не обича много-много думата „фенове”. „Предпочитам “почитатели” – една стара хубава българска дума, а не “фенове”. Почит звучи хубаво, носи много неща – уважение, любов. А “фен” е дежурно, с цел комплимент да направиш. На английски fan сигурно означава почитател. Но почитател е по-обемна дума и като чуеш: “Аз съм твой по-чи-та-тел”, удоволствието е много по-голямо. Като кажеш: “Аз съм твой фен” всичко приключва бързо“, казва музикантът.

 Теодосий Спасов е обиколил цяла Европа, Азия, Близкия Изток, Австралия, Канада, САЩ.

В колекцията си с награди има “Грами“, спечелено през 1994-а заедно с хора “Мистерията на българските гласове”. В CV-то му присъства и тригодишна работа в шоуто Riverdance – от 1998-а до 2001-а. „С Riverdance имах шанса да попадна в истинския шоубизнес. Мъчат се да направят такова нещо в България, но е далечно подобие. Форматът е измислен за Щатите и всяко побългаряване го вкарва директно в кича. За мен Riverdance беше голямо училище. Свирех в общност от 120 души седем или осем пъти в седмицата. Огромен опит. За съжаление не мога да съм адекватен на българските подобия. Нека не ми се сърдят българските шоумени, но говоря така, защото имам реална представа как изглежда шоубизнесът“.

Теодосий Спасов има особено мнение и по въпроса за виртуалното пиратство.

За повечето изпълнители „пиратството ограбва”, за него е форма на благотворителност. „Пирати са бедните. Ако имаха достатъчно пари, те биха си купили легални продукти. В света пиратството винаги се е появявало от бедност. Тя стимулира престъпността и социалните напрежения. Кои са склонни към престъпление? Ограничените, бедните, тези, които нямат изход. Интернет пространството е благоприятно място за хора, които са доста притеснени финансово“, разсъждава виртуозният кавалджия.

Пише история на България с музика. Освен като световен благотворител на меломаните, у нас той е на път да стане автор на история на България. Но написана с музика. Някои от албумите му от 1990-а насам са свързани с личности, станали емблеми на България. Сред героите му досега са поетът-харамия Пейо Яворов, писателят Йордан Радичков, джазменът Милчо Левиев, композиторът Стефан Мутафчиев. Албумът му “Вяра” (VЯRA) пък е посветен на феноменалната пророчица Вера Кочовска. След време имената и биографията на всички тези хора ще ги има в учебниците. Но ще липсва духът им. Затова и Теодосиевата история ще е по-интересната – понеже Спасов успя да го улови.

Албумът „Персонификация” не е посветен на конкретна личност, а на България след промените.

В него музикантът включи записи от последните двайсет години, правени под диригентството на Вили Казасян. Името на албума дойде от парчето „Персонификация”, измислено в началото на 90-те. „Тогава тази дума беше много модерна, постоянно се говореше за персонификацията на политическите фигури. Аз пък реших да се персонифицирам, т.е. да се отъждествя в посока на българската музика и култура“, разказва Теодосий Спасов.

Музикантът не се плаши от клещите на световната финансова криза. „Голямата криза при мен беше в началото на 90-те, когато хората бяха на купонна система и нямаха възможност да се веселят. Сегашната криза може би засяга повече хората, свързани с големи корпорации. Относно моите ангажименти не мога да говоря за криза“, казва Спасов.

Любопитен факт
Статуята на Аполон Медикус в градинката пред Централна баня в София гледа с очите на Теодосий Спасов. Скулпторът Георги Чапкънов-Чапа, който извая фигурата на елинския бог, вложи в лицето му чертите на кавалджията. Говори ли за Спасов, ваятелят винаги го нарича „прероденият Орфей”

Кавалите

Теодосий Спасов има десетки кавали. Повечето са изработени от български майстори, но има и един индиански. “Той е от някакво дърво в Чили. Когато беше съвсем пресен, дървото ми лютеше на очите и се разплаках”, разказва Спасов. Виртуозът е категоричен, че за да се получи хармония между човека и инструмента е нужен цял живот.
“За да усетиш душата на инструмента, трябва да свириш интензивно един-два месеца. Аз съм вече на такава възраст и ниво на развитие, че влагам своя дух в духа на инструмента, за да прозвучи той така, че на мен да ми хареса”, допълва Тео.

Критиката
За музиката на Спасов критиците пишат: “Той разработва собствен стил на свирене. Изпълненията му синтезират традиционния фолклор с джаза и класическата музика”. В последните години пише музика за симфоничен оркестър и кавал. През 1995-а авторитетното списание “Нюзуик” го нарежда между най-талантливите музиканти от Източна Европа. В рубриката “Най-доброто от Изток” е отбелязано: “Спасов създава нов музикален жанр.”

Пътят към славата

Теодосий не е забравил първия си концерт преди 38 години. “Бях на десет. Излязох пред селската общественост в село Белица, Силистренско, в читалище “Христо Ботев”. Беше много вълнуващо. Това, което се повтаря оттогава досега, са вълненията на двете страни. И те искат да ме видят, и аз искам да ги видя. Да ме послушат, аз да им посвиря и така”, разказва Спасов. Първите тънкости за кавала Теодосий научава в Музикалното училище в Котел. После продължава в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив.