Tайнственият знак IYI се появява и в българските шевици

Ден след ден, столетия наред неуморните, сръчни ръце на българката извезват богатството от елементи в българските шевици. Всеки орнамент или знак има свое значение, носи скрита символика, за да донесе нещо на човека. Наричани за здраве, плодородие, сватба, деца, победи или нещо друго, пожеланията придават формите в украсата и колорита на носиите, килимите, чергите… Те са като заклинания, пресътворени изкусно, за да пазят и носят добро. Сред тях е знакът IYI – един от най-древните, неоспоримо български символи.

Трудно може да се определи откога точно се използва. Предците ни са го поставяли върху крепостни стени, скали, знамена, амулети, върху кости за гадаене, оброчни хлябове, както и върху различни предмети от бита. Това означава, че той е бил изключително важен за тях. Древният символ присъства дори върху керамика от минойски Кипър още от XVI век преди н.е. Ранните християни са си служели със знака IYI преди появата на кръста, а по-късно – паралелно с него. Символът IYI е бил знак на рода Дуло, от който произлизат великите български владетели Кубрат и Аспарух, емблема-тамга на знамето на Иван Шишман и знак на Борис или Симеон.

Някои учени го определят като символ на бог Тангра (Тенгри), въпреки че той бил обозначаван чрез кръг с точка в средата. Разпространено е мнението, че знакът IYI е по-скоро Слънчев символ, свързан със седемте планети, които древните българи са познавали и наблюдавали. Те са почитали Слънцето, като върховно божество, олицетворено от Тангра. “Тангра е духът на Вселената. Той няма образ и подобие, защото образът е нещо, а Духът е всичко, а всичкото е само дух.” В този смисъл, знакът IYI символизира могъществото на цялото. Земният владетел като наместник на боговете сред хората, се идентифицира със силата на единението и властта. Други разчитат в символа съкращение от името на върховния тракийски бог Сабазий. Възможно е древният тайнствен символ IYI да е пренесен в Азия от тракийски племена, населявали земите ни, за което свидетелстват много исторически извори. Широката му употреба и разпространение дават основание да се твърди със сигурност, че е имал защитна функция като носител на Божествена сила.

Съществува хипотеза, че знакът IYI е стилизиран образ на трима души, средният от които е в молитвена поза, с вдигнати към небето ръце, т.е. изображението символизира триадността в управлението на общността. Допуска се, че в дълбока древност знакът IYI е представлявал човешка фигура между две животни. Подобни изображения има не само в Тракия, но също на остров Крит, Индия, Египет, Шумер.

Надписите върху Розетата от Плиска, подкрепят тезата за божествено – астрономическия смисъл на знака IYI, положен на гърба й. Слънчев символ, около който са подредени останалите седем планети, обозначени с руни. Тайнственият знак IYI е свързан с най-древната писмена система, използвана на Балканите. Над 40 старобългарски руни имат успоредици със знаците, изписвани през бронзовата епоха в Тракия, Мала Азия, Крит и Гърция. Те предшестват с векове тези от Крит и Пелопонес. Всички знаци върху Розетата от Плиска имат еквиваленти сред най-древните писмености на Европа. С този факт, знакът IYI отново потвърждава, че сме потомци на народ, изиграл важна роля във формирането на европейската история.

Прекосил хилядолетията, трайно и дълбоко съхранен в родовата ни памет, знакът IYI достига до нас в шевиците, за да ни пази и напомня за силата на българския дух.