Свастиките са изключително популярен символ, съхранен в българската материална култура. Виждаме ги грижливо извезани върху българските носии от всички етнографски области. Предците ни са ги изобразявали върху всевъзможни материали, навсякъде в бита и ритуалите си. Могат да се видят върху църкви, одежди, съдове, шлемове, обредни хлябове и къде ли още не… Най-старите образци от свастики са в ареала на северното причерноморие и Балканите, което дава основание да се твърди, че символът е изначално български. Датирани са на 12 хиляди години. В пределите на днешна България те са от времето на ранния Неолит – Амулет от нефрит в ранно неолитно селище „Овчарово – гората”, край Търговище – І половина на 6 хил. пр. н.е.; фрагмент от керамичен съд със свастика от Деветашка пещера, Ловешко. Откриваме ги в тракийски светилища, вградени в стените на старата църква в Добърско, в колобърския пръстен със затворена свастика от находка в Шуменското плато, в Кърджали, Враца, София (8000 г.), върху плащеницата на знатен българин, за който се предполага, че е цар Калоян, погребан в църквата “Св. Четиридесет мъченици”, Велико Търново и много други. През всички епохи от развитието на човешката цивилизация до наши дни, земята ни е осеяна от артефакти. Сега свастиките са разпространени по целия свят, в почти всички култури от най-древни времена. Прадедите ни с изключително постоянство, творчество и въображение са създавали многобройни разновидности на символа, което подсказва, че той е бил важен за тях и са искали да съхранят нещо ценно за идните поколения. Какво е то?
В съзнанието на много от съвременниците свастиката е натоварена с негативната представа за човешкия геноцид на Третия райх, когато символът шества по света чрез окупираните от нацистите държави. Връзката между употребата на свастиката и разрухата, страданията и смъртта, които оставят след себе си, не е случайна. Според вярванията, свастиката има две разновидности с противоположно въздействие, които се разпознават според посоката, в която биха се завъртели спрямо център, който може да се приеме като „Аз“ или „Полюс“:
Въртящата се наляво привлича деструктивни сили, а задвижващата се надясно – градивни. Факт е, че Хитлер е избрал неподходящата… Нещо повече, санскритските корени на названието „свастика“ ги диференцират: има „сувастика“ – „су“ („добро”) и „асти“ (езикова абстракция на корена „ас” – “да бъда”), което значи „да бъде добро” и „свастика“, символизираща разрушението и прехода от едно състояние в друго. Изображението с „бялата“ посока носи послания за благополучие, благоденствие и щастие. То е по-широко разпространеният вариант с дясно въртене, наречен “слънчев кръг”. “Този знак с „бялата“ посока (по посоката на часовниковата стрелка), е култът обожание към Слънцето и Светлината, но и към Разума на Вселената и мъдростта на живота”, пише Христо Танев – един от колосите на българската хералдика. Той, както и много други тълкуватели на символа, го свързват с нещо много по-дълбоко – житейската философия на мирозданието, като динамичен процес на непрекъснато противоборство и баланс между силите на съзиданието и разрушението, между женското и мъжко начало, между светлината и тъмнината, между проявите на четирите стихии, потребни за безкрайно възраждащия се нов живот. Показва същността на Божествения замисъл за развитието на света и свидетелства за познанието и мъдростта на хората, живели тук преди хилядолетия.
Някои от хипотезите за разтълкуване свързват свастиката с устройството на вселената. В древните ведически източници е указано, че нашата галактика – Млечният път – е с форма на свастика, а Слънчевата система се намира в едно от четирите рамена на Небесната свастика. Снимките на телескопа „Хабъл“ го потвърждават нагледно, а съвременната наука обяснява формата с неразривната връзка на магнитното поле с потоците от слънчева плазма. Възниква въпросът възможно ли е в древността да са имали толкова точни и задълбочени познания за космогонията?!
В древната ни история свастиката е знак на небесното покровителство върху енергията за живот и съзидание. Разпространението й в нашата страна е свързано с убеждението, че е образ на Млечния път и закриля България. През 956 г. колобърът Петър Осоговец в “Съдбата на народите”, пише следното: „Духна тогава Бог в простора – и осени с божествено мановление Млечния път, та рой светли ангели се родиха там и повели Бог и Млечният Път да Властва над България.“ Това писмено свидетелство, както и други източници, водят до идеята, че „Мъдростта, заложена в свастиката на българите, означава божествената мисъл, въплътена в конкретно висше действие и начертава посоката на движение в кръга на безкрайния и вечен бог – космическия разум.“
Древният символ е сред многото загадки, завещани от предците ни. Колкото повече отговори намираме при изследването му, толкова повече са въпросите, които си задаваме. Затова свастиката е останала като вечен завет между поколенията и свиден дар за духовното им израстване.
Автор: Д-р инж. Гинка Стоева
Add comment