София – един от европейските градове с най-богата история

Малко градове имат история като София. Тук винаги е кипял активен живот. Също като Рим и София –Триадица – Средец – Сердика може да се нарече вечен град. Само преди месец археолозите откриха, че тук е живяла първата европейска цивилизация преди 8000 години. В столичния квартал Слатина, в неолитното селищe, открито още през 1950 г., са разкрити най-големите сгради от тази епоха. Селището е датирано 6000 години преди Христа (ранен неолит) и досега са извадени десетки каменни брадви и тесли, брусове, точила, стотици кремъчни ножове, стъргалки за кожа, прасърпове за жътва и косене, хромели, тежести за тъкачни станове, лъжички. Новото, което археолозите откриха, е най-голямата постройка, намерена досега от неолита, сграда с размер от 150кв. м с 3 помещения, при положение, че типичните за онова време са били 4-5 метра. Става въпрос за времето преди римската, елинската, вавилонската, шумерската, египетската цивилизации. „Това са най-ранните земеделци на централните балкани. Хора, дошли от Средна Азия, където е открито земеделието и скотовъдството, откъдето тръгва цивилизационният процес и тук, по днешните български земи, се оформя ядрото на бъдещата европейска цивилизация. Какво е имало в Европа по това време? Нямало е дори къщи. Ръководителят на разкопките, проф. Васил Николов, каза пред БНР: „доказа се, че тук са корените на европейската цивилизация и това е много важно откритие”.

Хилядолетия градът е живеел своя живот. Има много артефакти от траките, когато градът, ситуиран около минералните извори, е бил централно средище на тракийското племе серди. По късно римляните го наричат Сердика – т.е. град на Сердите. По времето на император Клавдий (45 г. сл. Хр.) градът процъфтява най-напред като център на административна област в провинция Тракия, а по-късно получава статут на римски град от император Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Traianus – 53 – 117 сл. Хр.) и започва да носи неговото родово име – Ulpia Serdica. Голямо развитие има Сердика по време на Римската империя I – III в., като в края на III век се превръща в столица на новосъздадената провинция Вътрешна Дакия и става една от четирите столици на Римската империя – Рим, Милано, Константинопол и Сердика.

Няколко забележителни събития са се случили по това време в Сердика, които са значими не само за нашата, но и за световната история. В началото на IV век, през април 311 г., император Галерий, заедно с императорите Лициний и Константин издават Едикта на толерантността, разрешил християнското вероизповедание в Римската империя. Тоест узаконява се християнската религия като официална. Дотогава християните са били преследвани, убивани, разкъсвани по арените от диви животни, забранявани в пределите на Римската империя. Това признаване на християнството е изключителна стъпка в развитието на човешката цивилизация и Сердика се превръща в първата християнска столица преди Константинопол, в първата родина на свободната Църква. Две години по-късно се издава Медиоланският едикт (313 г. в Милано), който потвърждава този на Сердика и който е по-известен от Сердикийския поради по-силното влияние на западната историография. В интерес на историческата истина трябва да се каже, че напоследък това първенство на Сердикийския едикт все повече се изтъква в научната и популярната литература пред значението на Медиоланския едикт. По това време в Сердика живеели императорите Галерий и Лициний, а по-късно става любим град на император Константин Велики. Те строят огромни дворци, на чиито основи и до ден днешен можем да се любуваме. Константин възнамерявал да премести столицата си тук и антични автори твърдят, че той често казвал: „Сердика е моят Рим“.

През 343 г. в Сердика се случва едно друго забележително събитие – тя става седалище на много важния Сердикийски събор, на който присъстват делегати от цялата империя (прилагаме карта на местата, от които е имало представители). Този събор е определен като Вселенски и на него са взети изключително важни решения за развитието на християнската църква. Вероятно той се е провел в имперския комплекс, от който и до ден-днешен са останали руини около ротондата „Свети Георги“. Ротондата е била осветена за християнски храм около 330г. и до днес това е най-старата запазена действаща църква в града, а и сред най-древните действащи църкви в света.

През 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава българското име Средец. През Х век династията на комитопулите, наследници на управителя (комит) на Средецката област Никола, въздига отново българската държава преди падането под властта на Византия. В ромейските извори от този период градът е наричан Триадица.

През последната четвърт на ХІV век градът се споменава като София в официалните документи на Второто българско царство, а сетне и на Османската империя.

През 1879 г. София става столица на новоосвободена България. И оттогава се развива като модерен и красив град, носещ в себе си богата история.

Автор: Теодора Панайотова