Слънчев благослов на Еньовден

Църковният календар отбелязва на 24-ти юни раждането на Йоан, наричан Предтеча, защото предсказал идването на Исус, и Кръстител, защото кръстил новия Бог в реките на река Йордан.
В библейския разказ Йоан и Исус са роднини. Майката на Йоан –Елисавета, е леля на Мария, майката на Исус. Йоан се родил само шест месеца преди Исус и когато Ирод търсел младенците юдейски, за да убие с тях и Сина Божи, Захарий и Елисавета трябвало да спасяват детето си. Оставили го в далечна пустиня.
Живота на Св. Йоан в пустинята, оцеляването му сред вълшебните природни треви народът свързва с познаването, брането и лечението с билки. Пред тяхната магическа сила той изпитва преклонение, смирение и любопитство. “За една пара цяр, ала трябва да се знае”, казва българинът и с вдъхновение издирва познанието, скрито в света около него, в жизнените сокове на тревите и цветята.

Празникът е в най-дългия ден от годината

(деня на лятното слънцестоене) и това няма как да не го свърже с прастари култове към слънцето, с надежди за слънчева магия и небесен огън. На Еньовден слънцето става рано-рано, отпочива си преди дългия път, окъпва се в жива вода и се обръща, за да тръгне назад. Казват, че от радост слънцето играе и е добре в този ден да те види рано, да си вземе сбогом и да те поръси с лечебните си слънчеви капки.
Огънят е земният образ на слънцето. Затова и той благославя на Еньовден. Момците палят огньове, а после ги прескачат, за да са здрави и силни през цялата година.
Еньовският венец, сплетен от билки, е също слънчев благослов и закрила. Моми и момци се провират през него за здраве. Венецът и кръгът придобиват сакрална магическа функция. Символизират слънчевия диск и притежават силата на свещени знаци и на божествена магия. Извън тях остава неподреденият и опасен за човека свят. Вътре в кръга действа предпазващата му сила.

Лековитите билки

Някога, преди да бъде още сътворен човекът, билките били най-обикновени треви, красиви и уханни, нямали лечебни свойства, защото по замисъл човекът не трябвало да бъде спохождан от болести, а да бъде здрав и силен. Но за жалост, когато Дядо Господ го направил от кал и го оставил да съхне, дошъл дяволът завистник. Замахнал той с тоягата, пробол глинената фигура на тялото на десетки места, направил я на решето и си заминал с чувство, че е изпълнил дяволския си дълг. А на сутринта Господ се втурнал да спасява творението си. Понавел се, откъснал някакви треви и запушил с тях дупките. Раните мигом зараснали, но останали завинаги слаби места на човека, отворени за болести и беди. Всички те можели да се излекуват, стига да се намери от същата трева, която някога Господ поставил на това място.
Красивите треви, вече лековити билки, са навсякъде около нас. Ала като не ги познаваме, не знаем как да ни послужат.
Много са болестите, които народът се е научил да лекува с билки – точно седемдесет и седем и половина. За всички има лек, за половинката обаче не се намира. Затова и на Еньовден се събират седемдесет и седем билки, а за незнайната половинка трябва да си затворим очите и да посегнем наслука към някоя трева. Откъсва се наполовина и дай Боже да излезе тя магическа и лековита! Всички тези билки се връзват във вълшебна “еньова” китка и ако на някого му се случи през годината да заболее от незнайна болест – билките в китката ще го излекуват. Казват, че всяка набрана на Еньовден трева е лековита.
С магията на билките всяка мома може да бъде освободена от унищожителна любов, която я кара да ходи безчувствена към радостта и живота. С билки за раздяла светът отново може да стане прекрасен. Билките се варят в ново гърне. Прави се отвара, с която се полива съсипаната от любов девойка.
Освен магическите полски треви има и лековити момински цветя, които растат в почти всяка градина и предпазват от зли сили и магии. Това са невен, божур, стратур, иглика, седеф.
Омайничето омайва и хвърля човека в несвястна любов. Достатъчно е да се намери и приеме, за да свършат завинаги страховете и въпросите

“Обича ли ме, или не”.

Наричат го още “старата билка”, сигурно защото е старо като любовната магия. Лекува всичко, също като щастлива любов, и е истински късмет да го откриеш. Бере се рано, когато всичко е тихо и никой не продумва. Само ако една дума се отрони, и вълшебната трева не може да се откъсне. За да откъснат все пак от нея, баячки и врачки оставят дрехите си надалече, тичат голи към омайничето и после бързо бягат обратно.
На Еньовден млади и стари се търкалят за здраве в росни ливади, къпят се в извори и реки, защото вярват, че преди тях се е окъпало и слънцето.
Важен обичай на празника е “еньова буля”. Малко момиче, на възраст от 3 до 5 години, гадае за плодородието на нивите и градините. Обличат го като булка, защото с невестата се свързва надеждата за плодовитост и нов живот. Млади жени го носят на рамо. Обикалят цялото село от изток на запад, отиват на реката, символ на живота и плодородието, и там, пред водите й, питат детето за всичко, каквото им се струва важно. Детето отговаря, казват, по “Божие внушение” и казва истината. Вярва се, че там, където е ходила “еньова буля”, селището ще е запазено от беди, болести, градушки; нивите и градините ще дадат плод.