Cherga BG

Символът Слънце

Слънцето предизвиква възторг и благоговение сред хората от дълбока древност. То е обожествявано в културите на почти всички народи. Почитано е като бог и от всички племена, обитавали земите ни. Слънчевите символи са се появили още през палеолита. „Най-древните соларни знаци от района на Кавказ, Северното Причерноморие, Месопотамия и др. са кръст +, кръг O, кръг с кръст Å, кръг с точка в средата, свастика и триквестер, розети (звезда) и детелини, спирали.“ Слънчевите лъчи са изобразявани като кръгове с радиални черти и дискове, някои от които с четири дупки, обозначаващи разположението на светилото през денонощието или през годината: пролетното и есенно равноденствие и точките на зимното и лятно слънцестоене. Изображения на Слънцето откриваме както в соларните тракийски светилища, така и по строежите на Плиска, Преслав, Мадара и др. раннобългарски селища. От намерените и описани около 1337 прабългарски знаци върху градежи, надписи, плочи, съдове и др., 21% са соларни. Те могат да се видят в религиозна и владетелска символика, в шевиците, килимите и битовите предмети от всички етнографски области на България, сред богатата орнаментика и олтарна украса на Несебърските църкви, включени в списъка на ЮНЕСКО за Световното културно наследство и мн. др.

Небесното светило е оказало огромно въздействие върху космогоничните представи, духовната и материална култура на българите през всички епохи. Различни са смисловите значения, влагани в символните изображения на Слънцето.

Накратко, за три от тях:

Кръстът като соларен знак при първобитния човек първоначално изобразява двата напречно сложени дървени клона, от които при триене един в друг се добивал огъня. Впоследствие кръстът започва да символизира небесния огън, идващ от Слънцето. Този знак  се е използвал от предисторическо време с най-различно значение — като символ на бога на Слънцето, бога на дъжда, на елементите, от които е създаден светът: въздух, земя, огън, вода. Някои тълкувания го свързват с проекциите на материалното и духовното. През вековете формите и символните му значения се трансформират. В по-късно време е зает от християнската религия и днес го разпознаваме като основен религиозен символ на безсмъртието и възкресението.

Кръгът, както и кръгът с точка, е също древен и популярен соларен  символ, често използван в окултните общества. Изобразява слънчевия кръговрат още от времето, когато са мислели, че огненият диск се търкаля по небето. Обозначението с точка в центъра символизира живота, чието извечно начало и съществуване са изцяло зависими от безкрайния слънчев кръговрат. Той е особено характерен за българското народно приложно изкуство от епохата на Възраждането, в района на Централна Стара планина, според историка Васил Марков. Елементът е познат като „птиче око“. Често е в съчетание с други соларни символи – вмъкнати и преплетени кръгове, спирали, розети и кръстове. През същата епоха започва и да се губи смисъла на предишната семантика. Независимо от това, силната занаятчийска традиция ги е съхранила върху вратите на нашенските къщи и църкви,  по абсидните прозорци, иконостаси, църковна утвар, сватбени ракли, каруци, софри, геги, бъклици, детски люлки и др.

Триквестърът е слънчев символ, един от знаците за “трибожие” при прабългарите. Същите или подобни фигури са изработени в орнаментиката на колони, каменни плочи, метални токи и апликации. Триквестърът е най-често срещаният знак върху източната крепостна стена на Плиска. Троичното начало е възприето и в християнството, където представата за божественост се олицетворява от божието триединство – Бог Отец, Бог Син и Свети Дух. За предците ни е означавал  щит, защита, закрила.

Ако в миналото на Слънцето е отредено централно място в религиите, фолклора, хералдиката и символиката, вложена в материалната култура на народа ни, с развитието на технологиите и комуникациите то грейна дори в емотиконите от виртуалната среда, предавайки отношения и настроения.                            

Както в миналото, така и сега, Слънцето е символ на живот и енергия, на мъжкото начало, свързано с изобилието и успеха. Затова е един от популярните сватбени талисмани. Изображението му носи късмет и щастие в бъдещия семеен живот. Съвременните тенденции в модата  обединяват традиционните соларни орнаменти от шевиците и бита с елегантността на облеклото и аксесоарите. В тях се крие не само много символика, характер и красота – те са продължение на хилядолетните народни традиции, духовната връзка със светлата страна на българската същност.

 

Д-р инж. Гинка Стоева

 

 

 

 

 

 

Биляна Котева

Add comment

+ 6 = 16