Силистра разказва за далечни времена

Две трети от дунавския град е обявена за Национален архитектурно-археологически резерват “Дуросторум – Дръстър – Силистра”

Последният град в Източна България по Дунав – Силистра, е един от древните в България, носил различни имена през вековете – Дуросторум – Доростол – Дръстър – Дристра. Град с история, която разказва за далечни времена и велики личности, оставили своя отпечатък във величествени за времето си постройки. Град, в който е роден римският военачалник и трикратен консул – Флавий Аеций. Същевременно Силистра е град, който очарова с аромата на многобройни липови дървета и с пурпурни залези, с песента на “танцуващи шадравани” и с гостоприемството на жителите му, с поддържани зелени площи. Дунавският парк в Силистра е най-старият в България.
През 169 г. императорът-философ Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се римски град. Доростол е сред първите големи византийски крепости, които Аспаруховите българи завзели и още от 681 г. влиза в границите на Първата българска държава. Редом със столиците Плиска и Преслав е сред най-значителните градове-крепости.
Почти две трети от територията на града е обявена за Национален архитектурно-археологически резерват “Дуросторум – Дръстър – Силистра”. Сред важните паметници и културни артефакти е Патриаршеската базилика на първия български патриарх Дамян, построена през втората половина на IX в. В града се съхраняват останките на Северната и Южната крепостни стени. Северната крепостна стена датира от IV в., възстановена и ползвана без прекъсване от ІХ до ХV в. Пред нея е било пристанището на късноантичния и средновековния град, а източно от нея дворецът на българските владетели „Преславният дом на Дунава“, издигнат от хан Омуртаг и ползван от цар Симеон. Южната крепостна стена е едно от най-впечатляващите военно-отбранителни съоръжения в България от Античността и Средновековието. Изградена е при императорите Диоклециан и Константин Велики в началото на IV век и възстановена при император Юстиниян Велики като фортификация без аналог през Късната античност.
Интерес за туристи и гости на Силистра е и най-запазеният от шестте укрепителни пункта на фортификационната турска система – крепостта „Меджиди табия“, изиграла важна роля в Кримската и Руско-турските войни. Построена е в периода 1841-1853 г. заради необходимостта от допълнително укрепване на крайдунавските градове, когато реката се утвърждава като естествена граница на Османската империя. „Меджиди табия“ е единствената напълно съхранена крепост от Османската епоха в България.
Градът е известен в международен мащаб с Римската гробница. Тя е открита през 1942 г. и е емблематично творение на късноантичната цивилизация. Богатата стенописна украса носи характерните белези на Константиновата епоха и се долавя стилът на надарен художник дошъл, от източните провинции на Империята – вероятно Египет или Сирия.
В центъра на града, на централния площад „Свобода“, се издига сградата в стил късен сецесион на някогашното педагогическо училище, построена през 1891 г. Днес в нея се помещава Художествена галерия.
Крайдунавският град може да се похвали с огромна колекция от български носии. Етнографският музей разполага с над 5700, от които поне 3500 са тъкани. Наследството е събирано от 50-те години насам и представя костюми от почти всички области на страната, някои на 120-150 години.
Силистра се радва и на богатство от природни дадености като Биосферен резерват „Сребърна“, който е под егидата на ЮНЕСКО, “Ангелушевото аязмо” в с. Срацимир.