Cherga BG

Сърбия – позната и непозната

Пъстра и богата е нашата Балканска черга! Късчета от нея са съседните на България страни, с които през времето назад, сме били едно. Следите от единството и духовните нишки ни свързват до днес. „Сърбия – позната и непозната” е названието на най-новата рубрика на списание „Черга”, в която ще запознаваме нашите читатели с по-малко известни факти от общото в историята, културно-историческото наследство и съвременния бит на двете страни.

Някъде там, в диплите на славното ни историческо минало, стои образът на Константин Костенечки, за който се предполага, че е роден около 1380 година в Костенец. Учи в Бачковския манастир при Андроник, ученик и последовател на патриарх Евтимий Търновски и книжовната му школа. Към 1410 година, Константин Костенечки се установява в Сърбия при деспота Стефан Лазаревич, където намира убежище и е добре приет в двора на сръбския властел, назначил го за учител. Като ръководител на манастира Манасия, той става основоположник на Ресавската книжовна школа, в която развива и защитава принципите на българската средновековна литература в Моравската област, опитвайки се да наложи среднобългарската книжовна норма за официална в деспотството на Лазаревич. Заради своята ерудираност и житейски опит, Константин Костенечки получава още приживе признанието Философ – име с което е известен в Сърбия и до днес. Участва в редица дипломатически мисии до различни източни владетели, сред които Тамерлан, Баязид I и Мехмед I. За изпълнението им е допринесло владеенето на сръбски, гръцки, турски и руски, наравно с българския, и задълбочените му познания по история, география, теология, логика и риторика.

Сръбската държава и до днес е съхранила местата, където е живял, работил и творил българският книжовник. Манастърът Манасия, извисява снага на река Ресава. Намира се на територията на Поморавски окръг, който е разположен в централната част на Сърбия. Основан от деспот Стефан Лазаревич, между 1407 и 1418 година, той и днес респектира посетителите с крепостните стени, които го опасват, заедно с единадесетте си отбранителни кули. Най-известна между тях е Деспотовата. Запазени са останките от сградата на Моравската книжовна школа, Манастирският комплекс с църквата „Света Троица“, магерницата , старинните сгради с килии за монасите. Фреските, които датират от края на XIV век, са в типичния къснопалеологов ренесанс. Изключително е изображението на Манасия. Той е съзерцателен, с просветено излъчване – близко до блаженството, което носи близостта на просветения до Бога. Сцените с приемането на причастие от апостолите, чудесата на Христос, поклонението на Агнеца, Успение Богородично, Божият храм и други, покоряват зрителя със своята дълбока чувственост и реализъм. Стенописите на Манасия, създадени малко преди Сикстинската капела, по времето, когато на Запад възкръсва Ренесанса, са забележителен паметник на средновековното изобразително изкуство. С отбивката, само на 30 км от автомагистралата Ниш-Белград, те отвеждат посетителя сред покоите на славна и далечна епоха.

Горното течение на Ресава е известно с многото си пещери – Ресавска пещера, Соколица, Кристална пещера и др. Реката е издълбала красиво дефиле с дължина 25 км и дълбочина 400 м, сред което ромоли и се спуска чрез 25-метров водопад в долноморавската котловина при Свилайнац. Водите примамват със своята прохладна свежест, бликат игриво и неспирно нашепват легендите за стародавни времена и любовта между човеците на два народа.

За вас разказаха:
Ивана Миличевич
Д-р инж. Гинка Стоева

Antoaneta Peeva

Add comment

− 1 = 1