“Съчетанието на множество култури, етническото и религиозно разнообразие прави Пловдив различен от другите градове”

Когато нощите окъсеят, когато въздухът се изпълни с безброй ухания и тайнствен шепот на треви, а дърветата надянат зелената си премяна, когато пътят стане цел, а не просто посока, когато копнееш да скочиш във вира на живота без ненужни въпроси, когато искаш да срещнеш нещо необикновено, тайнствено и непознато, тогава поеми по прашната пътека на историята и влез в сърцето й, наречено Пловдив.

“Градът на тепетата”, или още “градът на седемте хълма”, както наричат Пловдив, е сгушен в подножията на седем сиенитни хълма, нещо с което може да се похвали единствено Рим. Всеизвестен е и фактът, че Пловдив е един от най-старите европейски градове – съвременник на Троя и Микена, по-древен от Рим, Атина и Константинопол. Началото му е поставено около 6000 г.пр.Хр.

Градът извисява горда осанка на двата бряга на река Марица, в централната част на Горнотракийската низина. Непосредствената му близост с планината на Орфей, по-известна, като Родопите, както и със Средна гора и Стара планина го прави притегателно място за хиляди туристи. Както споделя зам.-кметът на града Г. Шопов, в стратегията за развитието на туризма на община Пловдив основен акцент е градът да стане отправна точка към основни туристически маршрути в страната ни.
Името на един от хълмовете – Небет тепе, произлиза от турски и се превежда “Стражевият хълм”. На него има запазени дебели крепостни стени, обграждащи дворец и допълнителни постройки. Интерес буди и произходът на името на Джамбаз тепе. При градски празненства по стръмните му склонове някога са се катерили джамбази (акробати) – оттам и наименованието му.
На Таксим тепе се събирали водите на някогашния римски акведукт и после били отправяни в различни посоки из града. По време на османското владичество го наричали Сарай тепе поради многото останки от някогашни големи сгради, дворци и жилища. През годините на Българското възраждане е известно и като Кесяково тепе, по името на родолюбеца Тодор Кесяков, чиято къща била на върха на хълма.
За жалост един от хълмовете вече не съществува и това е Марково тепе. За онези, които не знаят, трябва да се каже, че на върха на това тепе скалата е била издълбана във формата на корито, с по една малка дупка в четирите ъгъла. Според преданието те били направени от коня на Крали Марко. На Бунарджика (тур. “бунар” – кладенец) се намират всеизвестният паметник “Альоша” и Летният театър. Джин тепе, наричан още Хълм на духовете, е днешното Джендем тепе. Времето е преиначило името, а “джендем” ще рече “далечно, недостъпно”. Повечето пловдивчани го знаят като Младежки хълм. Той е и най-високият – 307 м. Сахат тепе води името си от часовниковата кула, издигната там през ХVI в. Кулата представлява каменна призма с височина 17,5 м.
Днес повечето българи свързват Пловдив със Стария град и това не е случайно. На три от седемте хълма още през ХII в.пр.Хр. е създаден древнотракийският град Евмолпия. През 342 г.пр.Хр. той е завладян от Филип II Македонски, бащата на Александър Велики, който го преименува на Филипополис. По-късно траките възстановяват контрола върху селището и го наричат Пулпудева. След попадането му в пределите на Римската империя отново е преименуван – Тримонциум (град на три хълма), но е наричан още Улпия, Флавия и Юлия. Около средата на VI в. в Пловдив идват славяните. Те възприемат тракийското име Пулпудева, но го променят на Плъпдив, Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното име. След създаването на българската държава Пловдив се оказва важен пограничен град на Източноримската империя. За първи път е завладян от българите по времето на Крум през 812 г.
Нека си починем от сухите исторически факти, като се качим на Бунарджика и сами усетим историята. Да погледнем отвисоко… Струва си! Ето го величествения Пловдив, като на длан! На север може да видите Международния панаир – още нещо, с което Пловдив се гордее и което се превръща в притегателна сила за бизнесмени, туристи и обикновени граждани. При ясно време погледът ви ще докосне дори Стара планина.
Ако искате да усетите историята отблизо, слезте в самия град. Тук ще видите Римския форум, който води началото си от времето на император Веспасиан през I в. и е доизграден през II в. На това място са се събирали главните улици на древния Филипопол.
Забележителен е и Римският стадион. Той е построен през II в. В древността е поби

рал 30 000 души, които са наблюдавали гладиаторски битки и спортни състезания. Днес можем да видим всъщност северната дъга на стадиона с 13 реда седалки, засводения северен вход и част от пистата. От няколко години тук се издига и паметник на Филип Македонски.
Едно от емблематичните места в Пловдив е Джумая джамия. Смята се, че този мюсюлмански храм е построен по време на управлението на султан Мурад I (1369 – 1389). Той е истински шедьовър на строителството – стените са от дялан камък, споени с хоросан. Всеки камък е ограден от четирите си страни с тънки тухли. Покривът представлява девет купола, покрити с оловни плочки.
Античният театър се намира между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Построен по времето на император Марк Улпий Траян, той е един от най-добре запазените антични театри в света. В края на IV в. голяма част от театъра е разрушена – от пожар или земетресение. Това, което ще видите днес, е резултат от реставрацията му. Античният театър побира около 500 зрители. Днес тук се провеждат множество концерти и други обществени прояви.
За Пловдив може да се разказва дълго и пак няма да бъде казано всичко. Със сигурност в тази наша кратка пловдивска среща съм пропуснал места, на които е редно да се обърне внимание, но това е Пловдив – един безкрай, една вечна необятност…

Момчил Христофоров