Cherga BG

Русалиите – гости от невидимия свят

Във всеки от нас дълбоко е скътан спомена за едно друго, незабравимо време – детството. Когато си малък, светът е просто усещане и чувство – дълбоко и искрено. За мен то е при земята на Добруджа – равна като тепсия, над която се разстила спокойствие и благодат. Докъдето ти стига погледа – море от слънчогледи, жита, метличина и мак… Опияняващия мирис на зелена свежест, пръст… прижурящо слънце, пухкави облачета, пътуващи на крилете на вятъра под звуците на щурците и пойните птички. Обичах да тичам по поляните и да стоя сред житата, а после, уморена , румена и потна, да се свирам сред купата с ароматно сено в градината. Там често си подремвах тайничко, под нежните ласки на ветреца. Веднъж, тъкмо се унесох, когато долитна гласът на моята прабаба:

– Гине, Гине! Къде си? Къде си се скрила пак? Ела, че да не заспиш някъде денем, през Русалската неделя.
– Какво значи „Русалска неделя”, бабо?
– Туй е седмицата, в която русалиите идат.

Помислих, че някой ще идва на гости. Баба ми беше известна лечителка, певица и поварджийка. „Поварджии”наричаха най-добрите готвачи в селото, които канеха, за да приготвят гозбите за тържествата. Търсеха я, по всякакви радостни и скръбни поводи. Затова непрекъснато идваха разни хора у дома – едни да поискат помощ и съвет, други – да благодарят и да я калесат, трети се отбиваха само, за да я навестят. Посрещаше ги вечно усмихната и ми разказваше кой какъв е, когато ги изпратеше. За Русалии не си спомнях да съм чувала…

– Бабо, русалиите от нашия род ли са? Колко време ще ни гостуват?
– Не, чедо. Те нямат род и са от Невидимия свят. Днеска са пристигнали и ще бъдат една седмица.

Е, това беше поразителна новина! Странно, как седем дена ще се прескачаме в къщи с невидими непознати! Сигурно за такива работи казват „бабини деветини”!

– Бабо, щом са невидими, ти как разбра, че са дошли ?! – попитах дяволито.
– Русалиите пристигат всяка година, в седмицата след Петдесетница (50я ден след Великден), ама по стария календар, че то по Новия, нито щъркели и лястовици, нито русалии пристигат, само Нова година иде! Там, откъдето русалиите минат, листата на липите се обръщат. Тогава разбирам, че са дошли. През русалската неделя не се работи. Не се ходи по полето и по горите. Не се спи през деня, не се скита по пътищата.
– Защо?
– Защото слизат при нас и вилнеят – играят, лудуват, палуват седем дена и си заминават. Гостите трябва да се почитат, да им обръщаш внимание, да ги зарадваш с това, което имаш. Ти видяла ли си ме да спя, когато някой дойде у нас на гости?! Или да копая в градината, когато някой иска да му бая? Било ли е да не почерпим някой, който е прекрачил прага ни?
– Не. – промълвих тихичко, а баба продължи:
– Към гостите от Невидимия свят трябва да сме много внимателни, както с хората край нас, защото ние може да не ги виждаме, но те ни гледат. Когато усещаме, че са край нас и се отнасяме добре с тях, те ни помагат. Хората са здрави, няма суша, реколтата е добра, има радост в очите. Обаче, ако нагазиш извор, от който русалиите искат да пият вода или не им сториш път на кръстовище, ако тъпчеш тревата и се пречкаш на хорото им, те са недоволни. Ако бутнеш или настъпиш човек, ще се извиниш, той ще ти прости. Как ще се извиниш на невидимото? Ако ти не си разбрала, че трябва да си стоиш в къщи и да ги уважиш, както искат – ще минат през теб и за наказание ще се разболееш. Не си ли забелязала колко много хора идват да им бая подир русалската неделя? Някои са отпаднали, имат силно главоболие, вие им се свят, залиняват, други получават припадъци, обръща ги на лудост, често дохождат с треска… А който дълго е приспивал с болестта, Господ го прибира.

Изведнъж прозрях смисъла! Разбрах защо толкова строго баба спазваше обичаите и нашенските традиции, с думите „Знам го от моята прабаба, тя от нейната баба. Знай го и ти, за да научиш децата си”. Тя изпълни заръката и си отиде от белия, видим свят. Аз още съм тук, но… какво ме събужда?

Днес, навярно, повечето хора не са и чували за русалиите. Връзката с природата и Невидимия свят отдавна е отстъпила почетно място на връзката с аптеката и видимия свят на рекламите. Въпреки това, когато дойде русалската неделя, хората масово споделят, че им се спи, имат главоболие и още много познати оплаквания. Спасяват се с кафета, кола и цветни таблетки. С тях разбуждат ума си, но събуждат ли сетивата си, за нашествието на русалиите? Със сигурност, не. В народните вярвания, отвъд външната, ритуална страна на обичаите, често представяна екзотично, стои много, много дълбок смисъл. Той е ключът към „гостната стая” за великите невидими сили, които управляват живота ни. Някои от тях сме познали: земното притегляне, светлината, магнетизма, любовта, емоциите, вятъра… Други съществуват отвъд нашите познания и научни обяснения. Вярванията и традициите на предците са указание как да бъдем деликатни и отговорни към непознатото от Всемира, пристигащо на гости, както Русалиите.
Д-р инж. Гинка Стоева

Илиян Димитров

Add comment

− 6 = 2