Регионален исторически музей – Кърджали е създаден през 1965 г., за да проучва, съхранява и популяризира културно-историческото наследство в Източните Родопи. Oсновният му фонд включва над 40 000 културни ценности, свързани с историята и природата на Източните Родопи. Музеят се помещава в уникална сграда, обявена за архитектурно – строителен паметник, недвижима културна ценност с национално значение. Тя е разположена сред красив парк, където растат над 30 екзотични растителни вида. Сградата е построена в периода 1922–1930 г.
След извършена адаптация, площта й е организирана на 3 етажа, в 30 експозиционни зали, в които се поместват експозициите на отдел Археология, Етнография и Природа.
В чест на 50-тата годишнина от създаването на музея, отварят врати обновената експозиция „Църковно изкуство” и изложбата „Кърджали – градът”. (picture_1)
Археология
Експозицията на отдела проследява културата на населението от епохата на неолита до средновековието. Представени са колекции от керамични съдове и каменни оръдия на труда, сред които особен интерес представляват изработените в халколитното селище при с. Седларе, както и богато орнаментираните идоли. Вотивната пластика от римската епоха – бронзова и мраморна, се отличава с характерния си примитивизъм.
Стенописите от средновековния манастир „Св. Йоан Продром” са едни от най-добрите образци на византийското църковно изкуство. Впечатляващи са луксозните сграфито съдове, металните и стъклени накити. В коридорите на експозицията могат да бъдат видени най-интересните находки от Перперикон и светилището при с. Татул. (picture_2; picture_3)
Църковно изкуство
Следа от богатото културно наследство на Източните Родопи са и произведенията на иконописта, датирани към ХVІ – ХVІІІ в. Тяхната големина, дъбовите им основи, профилираните рамки, характерния релефен грунд, линеарно-декоративната версия на образите, издължените им пропорции, изобилието от злато предполагат, че те са били част от украсата на монументални и просторни храмове, подходящи за такъв тип представителни икони. Силата на мистичното излъчване на образите нарежда тези паметници сред най-добрите образци на изкуството от българските земи от това време. (picture_4; picture_5)
Етнография
Етнографската експозиция показва богатата и разнообразна традиционна народна култура на населението от Източните Родопи в края на ХІХ и нач. на ХХ в.
Представени са основните поминъци на населението, типовете традиционно народно облекло с пъстрите багри, шевици и тъкани. Възстановките на мандра, на въглищарска, папукчийска и абаджийска работилници показват характерните за Кърджали и региона професионални занаяти. Празничните обичаи и обреди, включени в народния календар заемат важно място в живота на източнородопското население. Богатата обредност в своята пъстрота от езичество и различни религии е постигнала съгласие в името на надеждата за плодородие и благоденствие. (picture_6; picture_7)
Кърджали – градът
Изложбата „Кърджали – градът” обхваща периода от Освобождението на Кърджали през 1912 г. до 40-те години на XX в. Тя проследява превръщането на селището в град, част от модерна България. Представени са лични вещи и документи на ген. Васил Делов, освободителя на Кърджали, оръжия и предмети от Балканската, Първата и Втората световна война. Първата учителка, първият лекар, тютюневи търговци и индустриалци – това са само част от хората, превърнали Кърджали в съвременен град. С оригинални мебели, картини и тоалети е направен опит за възстановяване на бита и духа на това отминало време. (picture_8; picture_9)
Природа
Eкспозицията на Природонаучен отдел отразява забележителната природа на Източните Родопи, като поставя акценти върху нейните уникални ценности.
Живият свят в тази част на България е представен посредством хербариумни образци, илюстриращи растителното богатство на региона и цветни фотоси – пана, показващи характерни и значими видове от неговата фауна. Геологичната част от експозицията съдържа изключително атрактивни колекции от рудни и нерудни суровини, кристали, редки полускъпоценни минерали, както и ценни образци от петрографията и палеонтологията на региона.
Най-голям интерес представляват полускъпоценните минерали: планински кристал, млечен кварц, аметист, опушен кварц, морион, гранат, различни видове опал, обсидиан
и др. В зала Палеонтология централно място заема фосилният вид риба Rhodopotilapia gracialis от сем. Cichlidae, датиран към ранния олигоцен (32.28 – 31.82 млн. г.). Това е вторият фосилен представител на семейството, открит в Европа. (picture_10; picture_11)
Художествен отдел „Станка Димитрова”
Постоянната експозиция на отдела се помещава в красива сграда, строена в края на 19-ти век, архитектурно-строителен паметник, недвижима културна ценност с местно значние. (picture_12)
Стари майстори
Творбите са от края на 19-ти – средата на 20-ти век. Представените автори са знакови за българското изобразително изкуство. Това са Антон Митов, Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Димитър Гюдженов и други. В експозицията те са представени с творби, които макар и по-камерни, подчертават пластичния език и характерните изразни средства в техните картини.
Силно присъствие имат художници, които творят в периода между двете световни войни, като Никола Михайлов, Стефан Иванов, Елена Карамихайлова, Сирак Скитник, Иван Пенков и други. Тук е и особеното място на Владимир Димитров – Майстора с уникалния му талант за българския натюрел и бит, изразен в четири негови произведения. Осезателно присъстват Бенчо Обрешков, Илия Петров, Бочо Донев, Димитър Казаков, Генко Генков. (picture_13; picture_14)
Съвременни автори от 80-те и 90-те години на XX век
Експозицията представя впечатляваща колекция на картини и скулптури от периода 80-те – 90-те години на 20-ти век. Макар и от различни поколения общото, което обединява показаните творци е стремежът към търсене на най-съвременния художествен език и изразни средства, които да обогатят българското изобразително изкуство в края на 20-ти век.
В живопистта това са автори като Емил Стойчев, Георги Божилов, Христо Симеонов, Василка Монева, Володя Кенарев, Николай Караджов, Енчо Пиронков, Лика Янко и други.
Колекцията от бронзова пластика е по-камерна, но въздейства също със своя новаторски подход и естетическо усещане. Знакови имена тук са Вежди Рашидов, Емил Попов, Павел Койчев, Зиятин Нуриев и други.
Със своята естетическа визия изложбата със сигурност ще привлече вниманието и заслужения респект на ценителите. (picture_15; picture_16)
Икони от Източните Родопи XVII – XX век
Eкспонираните икони са от Източните Родопи – от селата Костилково, Долно Луково, Перперек, Мандрица, Пелевун. Колекцията обхваща периода на Късното средновековие и Възраждането – от 17-ти до началото на 20-ти век и показва богатството на теми и сюжети, застъпени в християнското изкуство.
Най-ранните образци са няколко безценни икони от 17-ти век – „Христос Пантократор”, „Св. Богородица с Младенеца” тип „Одигитрия” и др., а най-късните – от началото на 20-ти век. Сред особено интересните са две, представящи „Св. Богородица неувяхваща роза” – едната на Х. Анагностис, а другата част от триптих.
Повечето от зографите са от гръцки произход – Зисиос, Николаос Адриануполитис, Спирос, Михаил, Панайотис и др.
Показаните икони са уникални образци на християнската иконопис от периода 17-ти – 20-ти век, безспорно свидетелство за присъствието и силата на християнската духовност в Източните Родопи през този период. (picture_17; picture_18)
Контакти:
Регионален исторически музей – Кърджали
гр. Кърджали, 6600
ул. “Републиканска” №4
България
http://rim-kardzhali.bg/
информация и записвания: 0361/63584
Velina
Биляна Котева
Alya
Add comment