Cherga BG

Приемствеността в музиката – разговор със знаменития български цигулар проф. Минчо Минчев

IMG_3198Маестро, в края на септември 2009 г. имахме щастливата възможност да чуем вашето виртуозно изпълнение на концерта на Макс Брух в сол минор с Държавната филхармония– Шумен, Благодарим ви за преживяването! Нека започнем с това: Вие не сте потомствен музикант. Какво е значението на семейната среда за един млад талант?
Вашата информация не е съвсем вярна. Родителите ми не са професионални музиканти, но баба ми и дядо ми са се запознали на една вечеринка, където се надсвирвали на китара. Дядо ми свиреше на китара, мандолина и цигулка. Той собственоръчно направи първата ми цигулка за втория ми рожден ден. Баща ми свиреше прекрасно. Но тогава се е казвало „цигулар къща не храни” и той бил насочен към по-сигурна професия–лекарската. Той, обаче, използваше всяка възможност да посвири. Сестра ми– пианистка– стана професионален музикант; нейната дъщеря стана контрабасистка; синът ми също е много успешен цигулар.

Едно поколение преди нас, музицирането беше толкова популярно, защо днес не е така?
Много е просто, безкрайно просто: ние живеем в един прагматичен период. Малцина родители, съзнавайки какво значи да станеш музикант– колко часове на ден трябва да свириш, без абсолютна сигурност за твоя просперитет като професионален музикант (защото може и да не станеш такъв)– насочват децата си към това.
Значи, на 4-годишна възраст започва изучаването на инструмент като чело и пиано. На 24-годишна възраст може би ще имаш в джоба си една или две дипломи. И какво от това? Можеш да останеш на улицата, без никакъв шанс да се реализираш като музикант! В момента конкуренцията е такава… Не става въпрос за България, а за Европа. Границите паднаха: човек може отвсякъде да си вземе цигулчицата и да си търси късмета. Като се освободи място в добър симфоничен оркестър се явяват стотици хора. Затова казвам, че никаква–никаква– сигурност няма в това, че ще вложиш толкова много труд, толкова много часове ежедневна работа, и ще имаш някакъв резултат. Заради прагматизма и несигурността, всъщност, аз не мога да упрекна никого. Много се надявам, че поне музикантските фамилии ще насочват децата си (нещо, което на практика се случва) да продължат традицията и останат на попрището на това изкуство.

Известно е, че вие самият имате голям, може би решаващ, принос за развитието на таланта на Мила Георгиева.
То, да ви кажа, не е само за таланта на Мила Георгиева. Албена Данаилова също?

Сега, това са един букет цветя. От най-очарователните цветя, които човек може да си представи! Всяко едно е толкова обаятелно и силно, че можеш само да се възхищаваш и да ги аплодираш: това страхотно много ме радва!
Вярно, Мила беше едно от първите дечица, с които аз свирих в зала България. Имахме един много интензивен период на съвместна работа. Бях я поканил в Румъния да свирим с Букурещката филхармония и т.н. Но в къщи се извървяха много млади изпълнители. Съвсем неофициално– мога да кажа, че никога не съм взел една стотинка от никого за това, че съм му помогнал.
Това бяха Васко Василев, Веско Пантелеев, и Светлин Русев, и Албена. Много от тях са били само на майсторски класове. Но имаше една група, която знаеше по-добре от мен колко ми закъснява самолета: „да звъннем, да не губим време”!. В един момент (също и по семейна традиция), аз намерих смисъл да помагам и се оказа, че, както самите резултати говорят, тези, на които съм помогнал, не са отишли на вятъра. Малко съм им открил хоризонта и съм давал от това, което съм имал щастието да науча– защото по книга цигулар не можеш да станеш!

Казвал съм си, че родителството е тази човешка дейност, която е най-близо до Божията– поради това, че създава човек от „нещо”, което е почти неодушевено. Изглежда, че учителската професия същo. Човек е създаден от много одушевено нещо! Какво по-одушевено от любовта между двама човека! Оттам идва създаването на човека, според мен и не само според мен. Според Библията е обаче от кал! Е, аз отивам малко нататък! Вече малко сме се поизмили, калта я няма. Да, родителската среда е страшно важно нещо. Казват, че възпитанието на детето започва още в утробата на майка му. Правени са опити, при пускането на 40-та симфония от Моцарт, новородените се успокоявали. Това никак не ме учуди: зарадва ме, защото класическата музика дава нещо, което не всяка музика дава. Може би трябва всеки един от нас да отдели повечко внимание на възпитанието, защото улицата на много неща учи. Ако класираш нещата със знак плюс и минус, не знам в коя графа ще влязат повече. Ако няма здраво възпитание, което да постави стабилна основа, младият човек е много крехък, много податлив и лесно може да се изкривят нещата и да има фатални последици. Да не говорим за наркотици, за всички останали безобразия, за агресията. Най-лошото, което може да бъде намерено по света, вече го имаме и вкъщи. Това, което винаги съм си мислил е, че ако си достатъчно умен, за да насочиш децата към изобразително изкуство, театър, музика, спорт, към някаква дейност, която да им запълни тия свободни часове, по-малко време ще им остане за глупости!

Нека ви попитам за популярността на българските цигулари. Българските певци—поне от предишното поколение—си заслужиха световна слава, но не бих казал, че забележителни цигулари като вас, Йосиф Радионов или Веско Пантелеев имат същата популярност– в смисъл на записи, на аудио-клипове по интернет и т.н. Така ли е?
Така е! На първо четене, но само на първо четене. Такива знаменитости като Борис Христов, Гяуров и Гена Димитрова. За щастие, все още имаме живи такива „диви” в оперното изкуство: Райна Кабаиванска или Анна Томова-Синтова! Така е в близкото минало, но и сега имаме такива: стига да спомена едно име, без да подценявам всички останали—Веселина Кацарова, която е просто изумителна певица, за мен и не само за мен!
Малко по-отначало: защо става така? Един начален потенциал се разкрива в обкръжение на световно известни диригенти и режисьори. При нас не стана точно тъй, по много причини. Първо, оперното изкуство е много по-популярно, много по-търсено, много по-вълнуващо. Сценично? Разбира се, имаш сцена, театър, балет, оркестър, музика, имаш всичко! Декори, какво ли не. И освен това, операта отива в една леко комерсиална насока: вижте Анна Нетребко какво прави – тя е добра певица, но това е шоу! Дума да не става, но и много от класическите цигулари също опитват да правят.

Найджъл Кенеди?
Найджъл Кенеди го оставете на мира! Найджъл Кенеди за мен е едно гениално момче! Той още като момче беше гениален; по-нататък той направи фантастични неща като класически цигулар, като джазов цигулар. Просто един музикант, който за мен няма равен на себе си, с полето си на изява и с това, което е постигнал. Той намери всички онези провокационни моменти в своята кариера– с държанието си, с начина, по който той раздразни всичко, което е във фракове и с папийонки, и влезе в една млада аудитория. Елате да видите, когато свири в Албърт Хол, как десет хиляди души го аплодират, та ще счупят залата! Всъщност, можеш само да кажеш, „Найджъл, мога да бъда щастлив, че те познавам и че сме приятели!” С времето, аз съм вече все по-сигурен, че да покриеш на много високо ниво, оптимално, всички възможни полета за изява, е непостижимо. Все ще се издъниш някъде! Все някъде ще бъде не онова, което си очаквал. Аз мисля, че вече все повече стигаме до по-тясно специализиране в определен репертоар.

Add comment