Коледа – как я празнуваме у нас и по света

В края на всяка година християните по цял свят отбелязват раждането на Христос. Коледа е сред най-веселите и жизнеутвърждаващи празници както в християнския, така и в народния календар. Въведен е за пръв път от църквата през ІV век. За този важен ден от календара в различните страни по света има различни интересни обичаи и вярвания. Докато за едни Коледата е в бяло, с много сняг и украсени елхи, за други тя е при 40-градусова жега.

В България коледарите се събират и избират водач – станеник, още на Игнажден (20 декември). От този ден според народните вярвания започва раждането на божия син – “замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”.

Един ден преди Рождество се чества Бъдни вечер, или Малка Коледа. В полунощ на този ден започва обичаят коледуване. След като стопанката дари коледарите, станеникът произнася благословия за здраве, щастие и берекет. Много важни за празника са обредните хлябове. Брашното за тях се пресява през три сита, замесва се с вода, донесена в бяло котле, и затоплена на жив огън. Коледните погачи са три вида. Първата е наречена на самия празник и носи наименованието боговица . Украсена е с кръст. Втората е посветена на къщата и стопанството и се украсява със символи, изобразяващи кошарата, добитъка, лозето и пр. Третият вид хляб са “витите, превити краваи”, с които се даряват коледарите.

Основен в обредните действия е “бъдникът”- голямо дърво, което поддържа огъня през цялата празнична нощ. Отсича се от най-младия мъж в къщата. Преди да бъде поставен в огнището, се миросва – издълбава му се дупка в единия край, в която се поставят вино, зехтин и тамян. Запален вечерта, бъдникът ще гори през цялата нощ. Ако пламъкът е буен и огънят голям, годината ще е здрава и плодородна за цялото семейство. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино или се хвърлят в реката за здраве и дълголетие.

Особено значение и символика има в трапезата на Бъдни вечер. Семейството се събира рано около масата, за да узреят рано житата, и никой не бива да става от нея, за да не стават кокошките от полозите. Ако това се наложи, хората се движат приведени, за да се приведат и натежат житата. Трапезата е така подредена, че всички да са с лице към огнището, което е святото място в дома. Ястията на Бъдни вечер са постни и трябва да са нечетен брой – 7, 9 или пък 12. Обикновено на масата се слагат сърми с лозови листа, сухи чушки, пълнени с булгур или ориз, боб, мед, баница с тиква, варено жито, вино, ошав. След като най-възрастният или най-младият от стопаните каже молитвата, се разчупва питата със сребърна пара в нея. Първото парче от питата е наречено на Богородица и се оставя пред домашната икона, където се пази до следващата година. Късметът ще споходи онзи, комуто се падне парата от питата. Цяла нощ масата не се прибира, защото се вярва, че на нея идва и светецът – покровител на дома.

Гръцките коледни традиции са тясно свързани с религията. Елхата се подрежда на 24 декември и се разваля 12 дни след това – точно след Йордановен, или Фота, както го наричат гърците. На Бъдни вечер в южната ни съседка трапезата е като у нас – ошаф, баница, щрудел, боб. Почти същият е и обичаят – коледуване. И в Гърция Коледа е семеен празник – всички заедно отиват на църква, хапват от свинското, печената пуйка със зеле и изключително вкусната баклава със сусам, канела и портокалови кори, която не липсва в никоя къща. Подаръците се раздават на Нова година. Айос Василис е любимият светия на гръцките деца. Той е техният Дядо Коледа.

В Италия на 24 декември се празнува и Денят на дървото. Обичаите са много, но общото между тях е голямата козуначна кифла, която служи за коледен сладкиш. Тя се пази за постната вечеря на 24-и, а традиционната пуйка е за обяд на 25-и. Коледните пазари затварят вратите си с невероятно шествие на 5-и януари вечерта, точно преди да се появи магьосницата Бефана, която раздава подаръците в по голямата част на Италия. На непослушните деца се полага само по парченце въглен… от захар.

В Германия приготовленията за Коледа започват още през ноември. Пешеходните зони и магазините се украсяват. На Коледа се събира цялото семейство, младите идват при родителите си, независимо колко далече живеят. Всички заедно сядат около богата трапеза, за да хапнат от традиционните немски специалитети – гъска с ябълки и сладки със стафиди и много мазнина, които могат да се направят месеци предварително, но да останат вкусни чак до Коледа.

Във Франция всяка област добавя по нещо към коледната традиция. Още на 1 декември децата получават шарен картонен календар с 24 прозорчета. Зад всяко прозорче има изненада – малко лакомство. На 24 декември се отваря последният прозорец. В празничната вечер около бляскавите светлинки на елхата семейството похапва пуйка с кестени и различни изискани специалитети – миди, охлюви, риба и великолепен, скъп пастет от гъши дроб. В Елзас, област, която през последните столетия е била част ту от Франция, ту от Германия, традицията гласи: печени кестени и греяно вино.

За Швеция Коледа е нещо свещено. До такава степен че шведите са построили цял лунапарк. Въпреки потока от туристи традициите се спазват стриктно. Коледните празници започват на 1 декември. На 13-и, в деня на Санта Лусия, момичетата обличат бели рокли, украсяват главите си с корони с четири свещи и пеят фолклорни песни. Вечерята минава под знака на херингите и ориза с канела, сервирани върху червена покривка. Един дух, който определя и съдбите, раздава подаръците.

В Австралия Коледа се отбелязва на плажа, при 40-градусова жега. В Южното полукълбо празникът съвпада с ваканцията и отпуските и австралийците обичат да бодърстват през празничната нощ в градината, на светлината на свещи и факли. Една отколешна австралийска традиция всяка година събира хиляди хористи, които пеят традиционни песни под открито небе. Всеки австралиец, който иска да участва в такъв импровизиран хор, се явява на определено място, държейки в ръка специално приготвена за случая свещ. Средствата от продажбата на тези свещи са за благотворителни цели.