Посланикът Стефано Бенацо – “Българите трябва да имат повече вяра в себе си.”

Посланик Стефано Бенацо е роден на 3 юни 1949 г. Започва своята кариера в италианското Министерство на външните работи, където постъпва през 1974 г. Дълги години е бил на дипломатическа работа в различни страни по света. Заемал е постове в Бон, Вашингтон и Москва и е бил посланик на Италия в Минск. От 16 май 2008 г. е дипломат № 1 на Италия в България. Съпругата му е румънка, има двама сина.

Ваше Превъзходителство, вече девет месеца представлявате Италия в нашата страна. За този не много дълъг период от време развихте особено активна дейност в различни направления. Какви са Вашите приоритети през 2009 г.?
През 2009 г. отбелязваме 130-годишния юбилей от установяване на дипломатически отношения между нашите две страни и много събития ще бъдат организирани точно по този повод. На първо място, това е посещението на държавния глава на България в Италия по покана на президента на Италия – господин Наполитано, в отговор на посещението, което направи в България през 2005 г. Освен това предвиждаме много културни прояви, в рамките на които да се подчертае изключително успешното сътрудничество, което развиваме до момента.
Що се отнася лично до мен, моята работа е да имам контакти с българите, да пътувам колкото може повече в страната и да развивам двустранните отношения. Много важно за един дипломат е той да си зададе въпроса по какви нови начини може да се работи.
Сред своите приоритети първо бих споменал операта. И това не е случайно, тъй като в България има изключителни традиции по отношение на операта – с много добри гласове, режисьори… Всички знаят също какво представлява и Италия по отношение на това изкуство. При тази ситуация очевидно е, че аз като италиански посланик не бих могъл да остана настрана и да не окажа съдействие за развитието на българската опера.
Още през декември м.г. подкрепихме първото представяне на една италианска опера на Джакомо Пучини. “Уникредит Булбанк” подпомогна в значителна степен това събитие. Това бе и първата от цяла поредица инициативи, които предвиждаме през 2009 г. В тази връзка използвам случая да спомена, че за мен е голяма чест и съм поласкан да познавам лично госпожа Райна Кабаиванска. Възхищавам се не само на нейната кариера, но и на инициативния й дух, на помощта, която оказва на Нов български университет. Горд съм, че тази година ще бъда сред хората, които ще подкрепят майсторския й клас в НБУ.
Друга инициатива, която смятам за особено важна, е да се подкрепи и промоцира българският културен туризъм. В България има хиляди исторически и археологически забележителности, които не са подходящо защитени и насърчавани. Поради това липсват достатъчно инвестиции за тяхното развитие, туристите също са недостатъчни, информацията (вкл. и електронната) е малко.
По този повод започнах сътрудничество между български и италиански културни институции. Италия има дългогодишен опит в това отношение и принадлежността ни към Европа ни окуражава да разпространяваме именно този опит.
Съвсем не на последно място по важност бе и идеята да започна усилена работа, свързана с един от големите проблеми на века: борбата срещу рака на гърдата. Хиляди жени по света си отиват от тази коварна болест. Затова и ние решихме да подкрепим създаване на българска институция за болестта, със сътрудничеството на италиански специализирани институции. Вече имаме подкрепата на българските власти за това начинание, вкл. и на първата дама г-жа Зорка Първанова, на лекарите, онколози, както и на много български медии.
Важен аспект, който също ме занимава, е преподаването и изучаването на италиански език в страната. Вече посетих всички училища с преподаване на италиански и проучих възможностите за намиране на спонсори. Получихме безплатно стотици книги от италиански издателства, а в момента проучваме и възможностите за обучение на български студенти в Италия. Италианската компания за производство на енергия ЕНЕЛ щедро субсидира тази инициатива.

България и Италия са южноевропейски страни. Намирате ли прилика между двата народа и в какво се изразява тя?
Със сигурност има прилики. Това са страни с много древна култура. Вашата история започва преди повече от 26 века, създали сте азбука, дали сте на света православието.
Може би една от приликите е, че България векове наред е страдала от чуждо робство, а Италия също е независима от сравнително кратък период от време. Знам, че симпатията, която съществува между българи и италианци, не е повърхностна и това със сигурност влияе на политиката, на търговско-икономическото и културното ни сътрудничество.

Няколко големи италиански институции в България – Културният институт, Търговската камара, Институтът за външна търговия – подпомагат Вашата работа. В каква посока се изразява съвместната Ви дейност?
Много силно вярвам в колективната работа. Съвременните технологии и Интернет изключително много я улесняват. Ние постоянно си сътрудничим с тези институции. Към тях бих добавил и Комитета на италианските предприемачи в България, представителствата на няколко италиански региона в България, както и присъствието на много италиански преподаватели.
Съвместната ни работата се състои в насърчаване на българо-италианските отношения в земеделието, търговията, културата и на всичко онова, което преценим, че е необходимо, или което се изисква от нас. Благодарен съм на всички италиански институции, с които работим заедно и постигаме общ напредък.

Успяхте ли вече да опознаете България? Намерихте ли нови приятели ?
Досега посетих осем области, а заедно със съпругата ми осъществихме много пътувания и екскурзии. Навсякъде срещнах хора, с които проведох ползотворни и полезни разговори.
Що се отнася до впечатленията ми от българските градове, особено ми харесва Пловдив – един много древен и същевременно модерен град. Два пъти посетих и региона на Кърджали. За мен той бе интересен не само в икономически аспект, като известен производител на вино и тютюн. Възхитен бях също и от археологическите разкопки на Перперикон.
Друг изключителен български град според мен е Видин – един своеобразен мост към Европа, който дава възможност да се създават и укрепват връзките между хората от близките държави. Искам също да спомена Варна, Бургас, Стара Загора, Велико Търново… Все пак 9 месеца не са достатъчни. Важното е да се създаде един работен ритъм и да се организират подобни посещения и за в бъдеще в името на доброто сътрудничество между нашите страни и народи.

И България, и Италия са известни туристически дестинации. Кои са любимите Ви места за отдих в родината и у нас? Вашето мнение за българските курорти?
Да правя реклама на Италия е част от моите задължения, така че с удоволствие ще отговоря на този въпрос. Местата, които са забележителни и трябва да се посетят в Италия, са безброй! За щастие много българи пътуват в Италия. Освен големите градове, които всички познават и няма да изброявам, ще предложа на вниманието на вашите читатели градовете и местностите, които не са толкова известни, но препоръчвам да бъдат посетени. Между тях са: Венеция, градовете от областта Умбрия – Сполето, Тоди и Перуджа, областта Пиемонт в Северна Италия (това е моят роден край!), както, разбира се, и всички италиански планини. Не бива да се пропусне и Сицилия, която е особено гостоприемна и изобилства с исторически забележителности.

С какво България е известна в Италия? Какво знаят те за нас, българите?
Италианците има още много неща да учат за България и за българите. И по-точно – за сериозната страна на България и за категоричността, с която влезе в ЕС. За синхрона между България и Италия в много политически аспекти и за това, че негативната информация, която понякога се тиражира за България, не е най-важната й характеристика. В този смисъл България заслужава много повече, защото наистина има и с какво да се похвали.

Няколко думи в личен план?
Тук съм със съпругата си, синовете ми са вече големи. Единият работи в Италия, но има бизнес и в Румъния, а другият е в Ню Йорк.
Моите хобита се разпростират в много разнообразни области: занимавам се със скулптура – работя с дърво, камък и бронз. Изработвам дървени модели на древни православни църкви, цял живот съм конструирал модели на кораби, влакове, автомобили. Бил съм също професионален фотограф, обичам моделите на електрически влакчета. Занимавам се с оригами.

Вашите предстоящи планове?
Не обичам да споделям предстоящите си планове, предпочитам да говоря за свършена работа. За щастие контактът с българите ми дава възможност да реализирам все нови и нови идеи.

И няколко думи за финал на нашия разговор?
Надявам се българите и особено младите да имат все по-голяма вяра във възможностите на своята страна и да направят така, че гласът им да се чуе. Надявам се също вашите медии да изпълняват правилно ролята си, по-малко да критикуват, да правят конструктивни предложения и да бъдат по-големи оптимисти за бъдещето на страната.
Изпитвам дълбоко уважение към жените от бившите социалистически страни. Животът и работата ми в тези страни ми дадоха възможност да разбера колко голяма е тяхната отговорност за запазване и съхранение на основните национални ценности. Сигурен съм, че и за българките това важи в пълна сила.
Пожелавам на всички българи да имат повече вяра в себе си и да работят и занапред за успеха и просперитета на страната си!