Cherga BG

Посланикът на Португалия Мариу Жезуш Душ Сантуш: “В България най-много ми харесват хората – открити, сърдечни, гостоприемни”

OLYMPUS DIGITAL CAMERAПосланикът на Португалия – Н.пр. Мариу Жезуш душ Сантуш е роден на 27 май 1949 г. в гр. Монтижу, Португалия. Завършва специалност икономика в Техническия университет в Лисабон. Дълги години е бил на водещи позиции в Министерството на външните работи на Португалия. Дипломатически мисии е изпълнявал във Франция, Италия, Белград и др. В София е акредитиран като посланик от ноември 2004 г. Господин Сантуш е висш офицер на ордена на инфантата Дон Енрик. Женен, с четири деца – трима синове и една дъщеря.

Срещата ми с г-н Сантуш се състоя неотдавна в Посолството на Португалия в София. Ето какво сподели той специално за нашите читатели.

Господин Сантуш, като начало на нашия разговор, няколко думи за впечатленията Ви от България?
Само след 3 месеца ще се навършат три години, откакто пристигнах във вашата прекрасна страна. Тя обаче не беше нова за мен. Когато работих в посолството в Белград преди 25 години, съм посещавал България като турист.
Сега, след толкова много години, намирам страната напълно променена, с изключително динамично развитие. Затова ми беше много лесно да се приспособя към живота тук, всъщност много лесно се живее в България. Смятам, че между нашите два народа има много общи черти – и като манталитет, и като нагласа.

С кого сте тук?
Със съпругата си съм в София. Имаме големи деца, най-големият ни син е архитект в Ню Йорк, другите двама, както и дъщеря ни, живеят и работят в Португалия. Всички те вече са ни гостували тук и също са очаровани от престоя си в страната.

Какви са основните Ви приоритети като посланик, как преминава един Ваш ден?
Протича нормално. Следим събитията във вашата страна, особено политическия и икономическия живот тук, и взимаме отношение по конкретни въпроси на различни равнища – правителствени, институционни. Търсим нови възможности за разширяване на взаимоотношенията ни по широк кръг от въпроси.
Опитвам се да отделям малко време и за разходки в красивата ви столица и околностите й. Когато имам възможност посещавам и различни градове на страната.

Кои градове вече познавате, пътувате ли често из България?
Бил съм във Варна, Бургас, Велико Търново, Банско, Мелник, Велинград и др. Един от любимите ми български градове е Копривщица, който често посещаваме със съпругата ми през уикендите. Обичам да се наслаждавам и на старинната част на Пловдив. При възможност винаги наминаваме там.

Какви са Вашите ангажименти, свързани с председателството на Португалия на Европейския съюз?
Нашето председателство протича в по-интересен период, тъй като е съвместно председателство с Германия и Словакия и обхваща период от 18 месеца. През октомври предстои да бъде завършен проект за новия конституционен договор на ЕС, тъй като досегашния, поради отрицателния резултат от референдумите във Франция и Холандия, бе поставен под въпрос.
Сега подготвяме нов, реформиран договор, който няма да се нарича конституционен и който трябва да бъде съобразен с всички най-важни институционни въпроси, относно бъдещето на ЕС. Организираме срещи на върха, като първата, вече осъществена, беше с Бразилия. Целта е разширяване на взаимодействието на ЕС с други страни. През декември подобна среща ще се проведе и между ЕС и Африка.

Няколко думи за Вашите традиции? Какво е най-характерното, най-интересното при тях?
У нас съществуват празници и традиции, които са част от културата ни. На Азорските острови например съществува празник на Светия дух. В моя роден край пък много разпространена е коридата. В Португалия бикоборството е част от нашата традиция, и по-специално бикоборството с конници и така наречените „фуркадуш” (forcados). „Фуркадуш” се наричат осемте души от групата, която трябва да хване и да обездвижи бика. Все пак не бива да се забравя, че един бик тежи около 600 кг. Сред конниците има и жени. Много красиви са костюмите на ездачите – те възпроизвеждат дрехи от XVIII век. Обикновено арените, където се разиграват тези битки, побират около 5 000 души и почти винаги са пълни. По време на различни народни празници боят с бикове се прехвърля на улиците. Хора, които искат да си повдигнат адреналина, тичат по определени затворени улици заедно с биковете и там всеки участник разчита на късмета си. Всичко се свежда до бързото тичане… Разбира се, хората участват в тези битки за удоволствие и всеки сам поема своя риск. В областта Горно Алентежу съществуват специални ферми за отглеждане на коне от т.нар. лузитанска порода /Лузитания е старото име на Португалия/, които участват в битките с бикове. Коридата е наша национална традиция, предавана на поколенията от стотици години, която и до днес е актуална и привлича гости и туристи от цял свят.
В Португалия на особена почит са и религиозните традиции и ритуали. Всеки град в страната си има свой светец-покровител, който се чества задължително с грандиозни и пищни тържества. Имаме още много други народни празници и ритуали, но едва ли е възможно да разкажа сега за всички тях. Човек трябва да живее по-дълго в една страна, за да може да ги научи и да ги възприеме като свое собствено забавление.

За тези три години престой в България, успяхте ли да научите малко български език?
За съжаление, не! Единственото, което научих е да чета табелите по пътищата, което е свързано с честите ми пътувания из страната. Разбира се, отделни думи знам, но не мога да говоря български. Признавам, че това е голяма празнота, защото най-добрият начин да опознаеш един народ е директният контакт с хората.

Какво Ви харесва най-много в България?
В България най-много ми харесват хората. Те са много симпатични, сърдечни, любезни, открити, гостоприемни…
Освен това, тук имате прекрасни планини, обичам вашата природа, която е уникална. Вече ви споменах, че обикновено уикендите прекарваме извън София, сред най-красивите кътчета на страната. Често ходим до Рилския манастир, до Мелник.

Може би сте любител на мелнишките вина, на българските вина?
Това, което пробвах в Мелник, бе доста по-различно, малко необичайно за моя вкус. Със сигурност обаче, в България има много добри вина, които не само познавачите могат да оценят.

И тъй като разговорът ни тръгна в тази посока, какво е предпочитаното Ви българско меню?
В къщи имаме българска готвачка, която ни изненадва непрекъснато с невероятни вкусотии от традиционната кухня. Обичам много “яйца по Панагюрски”, “кашкавал пане”. При неотдавнашната ми визита с г-н Първанов в Мелник ни сервираха панирано кисело мляко, което бе непознато за мен и установих, че е много вкусно.
Като се има предвид обаче, че идвам от морска страна, естествено е да обичам най-много специалитетите от риба и морски дарове. Затова и тук съм чест гост на рибните заведения.

Намирате ли прилика между българи и португалци?
Когато човек живее сред друг народ и не се чувства изолиран, не се чувства чужденец, това означава, че има нещо общо между него и останалите. Разбирателството тук е налице, затова си мисля че имаме много общи черти и неща, които ни свързват. Това прави със сигурност и престоя ми в България толкова приятен и успешен.

За финал на нашия разговор, какво бихте пожелали на нашите читатели?
Първото нещо, което ми идва на ум е, разбира се – здраве! Пожелавам им още, и съм убеден, че ще това се осъществи, едно бързо развитие, което да допринесе за чувствителното подобряване на условията на живот на българския народ и по-нататъшния просперитет на нацията като цяло.

Add comment