Cherga BG

Пламена Мангова – пианист: “Минах всички кръгове на ада, за да стигна до финала”

Plamena Mangova photo on stageНа 28 години тя вече е професор по пиано и камерна музика в Белгия. Има голямото признание от музикалната критика в Париж – “Златен диапазон на 2007 г.”, отличие за върхово CD, което се дава обикновено на завладели световните сцени имена. Носител е на втора награда от най-престижния конкурс в света – “Кралица Елизабет”. Призната е за изключително явление заради тънката си виртуозност и подчертана изразителност, любимка на публиката.

С кои оркестри обичате да свирите?

Много беше приятно да свиря с Белгийския национален оркестър, който направи революция в развитието си. Главният диригент, Валтер Велер – наричат го “виенския маестро” (през 60-те е бил концертмайстор на Виенската филхармония). Говорим за невероятно ниво и за класиката на тези виенски традиции, които той предава на оркестъра на Белгия. Имах удоволствието да запиша с тях диск. “Бурлеска” от Рихард Щраус за пиано и оркестър е едно изключително произведение, специалитет на Велер. Работих и с един от най-талантливите европейски диригенти – Кривин Емануел, и Люксембургската филхармония – Втори концерт на Шопен. Ценя контакта си с брилянтния оркестър от Полша “Симфония Варсовия”, с който Моцарт ни събра на един музикален кораб по Средиземноморието. Имах и възможността да изсвиря Прокофиев, Първи концерт, в голямата зала на Филхармонията в Санкт Петербург с Академичния симфоничен оркестър – беше много важно за мен. Аз съм възпитаник на руската школа. В България съм учила при проф. Марина Капацинска, а в Мадрид – при нейния преподавател, големия педагог Дмитрий Башкиров.

А кои са качествата, които трябва да притежава един музикант, за да елиминира 73-ма конкуренти от 26 страни, както го направихте Вие – в конкурса “Кралица Елизабет”?

Да, това е най-големият и най-сложният конкурс в света. Единственото, което знаеш, е, че трябва да дадеш всичко от себе си. Днес има много музиканти: китайци, японци, корейци със страхотна техника и дисциплина. Важното е с какво можеш ти да бъдеш по-различен. Вече няма кого да удивиш, ако изпълниш нещо виртуозно или пък технично. Но в момента, в който покажеш, че си музикант с разбиране за драматургия, контекст, интерпретация на произведението, ако си класа над останалите, няма начин да не излезеш напред.

Бяхте оценена и от френската музикална критика в Париж със “Златен диапазон” – отличие за най-успешни CD-та, заради албума с произведения на Шостакович. Защо смятате този диск за решаващ в професионалния ви живот?
Първо, това е много дълбока, психологически комплицирана музика, която не всеки ден се записва. Харесва ми качеството на CD-то – знам колко труд е вложен, а пък и Шостакович е от любимите ми композитори. Отдавна си мечтаех да изпълня Втората соната, която е много сложна и малко хора я свирят.

Вече имате професорско звание по пиано и камерна музика. Честито! Как го придобихте?

Започнах да преподавам съвсем отскоро в Музикалния колеж “Кралица Елизабет” в Белгия – мястото, където учих и аз. Помолиха ме да продължим сътрудничеството ни и след моето завършване. В колежа смятат, че имам какво да дам на подрастващите, а аз се надявам да ги заредя със знанията и опита, които вече съм придобила.

Къде бихте искали да отидете само на екскурзия, за развлечение и къде, за да свирите?
Бих била щастлив човек, ако свиря с филхармониите в Берлин и Виена. Щастлива съм, че догодина ще свиря в Америка – “Кенеди център” във Вашингтон, което ще ми даде възможност да мина и през Ню Йорк, защото мечтая да видя града. Имам много приятели музиканти, с които искам да се срещна. Сега ме чакат концерти в Холандия, Лион, след това в Германия, предстои Париж, после тук, в Брюксел, с различни оркестри…

Add comment

8 + 2 =