Пистирос и наследството на Древна Тракия

Територията на община Септември, разположена между северните склонове на Родопите и предпланините на Средна гора, в най-западната част на долината на р. Марица, е предлагала през вековете отлични условия за живот, доказателство за което са над 200 археологически паметници от различни исторически епохи – античното тържище Пистирос, Ветренската гробница, римската пътна станция Бона Манзио, останките от ранносредновековната църква „Св. Марина“ във Варвара и много други. Безспорно, от тези обекти, най-интересният и значим за науката, но също така и по мащаби на проучваният, е Пистирос – антично селище, намиращо се на левия бряг на р. Марица (някога плавателна), в м. Аджийската воденица, в землището на сегашния град Ветрен.

Името на селището е известно от надпис, открит през 1990 г. Откривател на обекта е полският археолог М. Домарадски, чието име носи музеят в гр. Септември.

Постоянната експозиция е посветена именно на този забележителен археологически паметник. Непрекъснатите до този момент археологически проучвания (вече за тридесет и трета поредна година) обогатяват знанията ни относно историята на селището, като от резултатите става ясно, че емпорион Пистирос е играл изключително важна роля в развитиетито на икономическия и културен живот в Древна Тракия. Ежегодно постъпващите находки не спират да изненадват учените и да поставят нови въпроси пред тях.

История на Пистирос

За Пистирос вече се знае много – селището възниква към средата на V в. пр. Хр. на територията на Одриското царство. Според най-широко приетата хипотеза у нас, той е създаден от тасоски колонисти. Това, което знаем със сигурност е, че в него са живели, както гърци, така и траки, които активно са се занимавали със занаятчийство и търговия. Това е видно от намерените тук многобройни и разнообразни артефакти, които могат да бъдат разгледани в експозицията на музея. Сред тях са амфорите за вино, като тасоското – едно от най-качествените и скъпи вина в тогавашния свят – и за по-евтини и достъпни вина от други по-малки центрове на Егейското крайбрежие. Намерени са още теглилки за везни, оловни пломби, множество монети, които свидетелстват за извършването на търговска дейност. Изключителен интерес представляват откритите през 2012 г. глинени отпечатъци от пръстени, прикрепени към свитък. Те са интерпретирани като печати, скрепяващи търговски сделки. Сред вносните стоки са и красивите червенофигурни вази, дело на атически майстори, в които като оживели пред нас се явяват сцени от античната митология. Археологическият музей притежава една от най-богатите колекции от гръцка рисувана керамика у нас.
 

Наред с търговията, е развивана и производствена дейност. На територията на обекта има данни за изработането на изделия от бронз. Намерени са поти за разтопяване на метала, калъпи за отливане на статуетки и накити, бронзови матрици за орнаментиране на метални пластини и специални инструменти, използвани в ювелирството.

Пистирос впечатлява и със своята архитектура. Запазени са част от неговите крепостни стени, изградени от масивни гранитни блокове и кирпич във височина. Разкрита е една от портите на селището, защитена с кула, която по-късно е преустроена като бастион. От портата започва улица застлана с каменни плочи, от двете страни на която са били построени сгради с каменен цокъл и кирпичени стени. Сградите са имали богата архитектурна украса, изработена от глина и керемидени покриви. Постройките и улиците са снабдени с отводнителни канали. Руините на Пистирос могат да бъдат видени и днес, устояли на времето. Но за музея предстои важната задача, свързана със социализацията и експонирането на този уникален археологически паметник.