В Северозападна България, едва на 17 км от живописния град Белоградчик, се намира може би най-голямата “художествена” галерия, съхранила в себе си “картини” на възраст цели 8 хиляди години. Пещера Магурата е чудо на природата и неслучайно е защитена от ЮНЕСКО. До нея води добре поддържан асфалтов път, от който се откриват невероятни гледки към върховете на Стара планина. Последните метри до пещерата трябва да изминете пеша, изкачвайки неголям брой стъпала, от двете страни на които закачливо се надвесват цветни храсти и треви. Без да усетите умора, ще се озовете на правоъгълна площадка и точно срещу вас ще видите информационния център и музея с експонати от пещерата, а отдясно ще съзрете огромна метална врата с изображение на нашия далечен прародител – маймуната. Това е входът, през който трябва да минете, за да се потопите в царството на долната земя, в обителта на хората, живели хиляди години преди нас.
Магурата е сред най-посещаваните туристически забележителности в Северозападна България.
Тя грабва първоначално посетителя със своите размери: дължината на всички галерии е около 3600 м, земната площ – 33 000 кв.м, а обемът й възлиза на 220 000 куб.м. За да опознаете част от нея, ще ви е нужен поне час и половина.
Хубавото за туриста е, че пещерата е осветена и благоустроена със съответните стълби, парапети и наблюдателни площадки, а специален гид ще ви отведе и покаже най-съкровените тайни, криещи се вътре. А те никак не са малко, като се има предвид възрастта на пещерата – цели 15 млн. години. Образуването на Магурата е вследствие на тектонична активност през мезозоя. Тогава територията на днешна България е била дъно на море, но след нагъване на земните пластове се появят планините Рила, Пирин и Стара планина, а впоследствие при Белоградчишката гънка – и възвишението Магура. Самото име Магура означава ’възвишение’. Впоследствие времето, водата и останалите природни стихии са изваяли чудните форми в пещерата – сталакмити, сталактити, сталактони и синтрови джобчета.
Промушвайки се през влажните лабиринти, с малко повече фантазия или помощ, без съмнение ще разпознаете зад отблясъците на прожекторите фигури на хора, животни или митични същества. Компания задължително ще ви правят четирите вида прилепи, които са сред съвременните обитатели на подземното царство. Освен за крилатите бозайници, пещерата днес е дом и на безгръбначни животни, като пещерния мамарец и светломразеца.
С постоянната си температура от 12оС и влажност от 98 %, през хилядолетията Магурата е била предпочитана за живот и от изчезнали днес видове: пещерна мечка, див кон и пещерна хиена. Останки от тях са открити при проучвания и дават представа за огромните размери на тези животни. Те са били и съвременниците на първите разумни същества, живели в Магурата.
“Първите следи от човешко присъствие тук датират от 8000 години преди Христа, т.е. още от епипалеолита, който предхожда неолита – разказва нашият екскурзовод Ваньо Рангелов. – Хората са населявали пещерата до раннобронзовата епоха. Следи от първобитни жилищата са намерени в най-голямото помещение, т.нар. Триумфална зала. Там са запазени забити в земята дървени колове на разстояние 25 см един от друг. Те са преплетени с пръти и измазани с глина, примесена със слама. Във всяко жилище е имало пещ, която е използвана за изпичане не само на месо, но и на керамични съдове. За това свидетелстват откритите фрагменти от паници, гърнета, чаши с дълги дръжки и пр. Интересни са и находките на първобитни оръдия на труда, с които са си служели предците ни. Те са били изработени от кремък, камък и рог от елен. Сред тях са и ръчните мелници за смилане на зърното, представляващи два камъка, които се триели един в друг до получаване на брашно”.
Наред с борбата си за оцеляване и възпроизвеждане древните хора са оставили и доказателство, че притежават художествен усет и философия за живота. Това са уникалните рисунки, запазени и до днес в една от галериите на Магурата. Най-старите от тях са на възраст 8000 години. Нямат аналог в България, а подобни са открити само във Франция, Италия и на Иберийския полуостров.
Композициите от стените в “Галерията с рисунките” изобразяват танцуващи женски и мъжки фигури, ловуващи мъже и хора, които участват в непонятни за съвременния човек ритуали. В култовите сцени фигурата на жената винаги е по-голяма – това е времето на матриархата, когато на жената е отредена решаващата роля в обществото.
Сред цялата тази галерия от образи на хора, животни, геометрични фигури, чудновата “шахматна дъска” и др. погледът попада т. нар. Слънчев календар. Някой учени изказват предположение, че това е своеобразен календар, който изобразява годишните времена.
Въпреки изминалите хилядолетия, скалните изображения са толкова живи и добре запазени, че човек има усещането, че са току-що сътворени от ръката на първобитния художник. Причината е в използваната при рисуването тор от прилепи, която е богата на фосфор и ги е съхранила до днес. Абстрактните рисунки на древния човек, които пресъздават неговия ежедневен бит и примитивните му представи за устройството на света, привличат днес в пещерата хиляди туристи от страната и чужбина.
Alya
Add comment