Рисунките от пещерата Магура оживяват в 3D снимки

Екип от учени от Националния археологически институт с музей при БАН засне на 3D праисторическите рисунки в пещерата “Магура”. Това съобщи кметът на общината в Белоградчик Борис Николов. Ръководител на проекта за заснемането е археологът доц. Стефан Александров.

Кадрите ще бъдат представени в ЮНЕСКО във връзка с инициативата на общината и културното ни министерство за включване на рисунките от пещерата в списъка на организацията за световното културно наследство. Преди това министерството на културата доведе в пещерата испански учени, които не скриха удивлението си от уникалността на изображенията и се произнесоха категорично, че те заслужават място в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.

За същото общината в скалния град се бори от 10 години. Рисунките в пещерата са уникални по своя образ и смисъл. Те са славата на подземната забележителност и са признати като едни от най-интересните шедьоври на праисторическото изкуство в Югоизточна Европа.

На тях са изобразени танцуващи женски фигури, мъже на лов, разнообразие на животни, слънца, звезди, оръдия на труда, растения. Има и слънчев годишен календар от късния неолит с добавки от раннобронзовата епоха. Тези рисунки определят мястото – залата им в пещерата, като светилище през много продължителен период.

Изображенията, датирани от девети – осми век преди Христа, а според испанците те са на 9000 години, имат свои аналогии с рисунки от праисторически центрове в Италия, Иберийския полуостров и Предна Азия. Правени са с прилепно гуано, примесено с пещерна глина. Тази “боя” е изиграла ролята на покритие, което е спряло разлагането на минералното вещество на стената – варовика.

Там, където гуаното е паднало, е започнал процес на разлагане. Според специалистите, рисунките са правени с пръсти по белите стени на пещерата на различна височина от пода и с различни размери. Преброени са 113 фигури, знаци и мъгляви изображения. До тях е имало и много драсканици и надписи, оставяни от хора, които са посетили пещерата. Днес срещу това са взети строги мерки, защото до рисунките се стига само с екскурзовод.

От 113-те фигури 55 са женски, 23 – мъжки, 11 – на животни, знаците общо са 24. Те не са точно фигури, а схеми. Женските фигури са правоъгълник, стеснен по средата /в кръста/, с ръце над главата, без крака. Около кръста има придатък, който специалистите разчитат като пояс или вързана кърпа, вееща се от вихъра на танца. Най-малката женска фигура има височина 32 см, а най-голямата – 130 см.

Мъжките фигури са права линия с топка за глава с извити назад ръце. Ловците са с лък в ръцете. Животните са трудноопределими – животно с дълга шия, възможно коза. Някои ги определят като рисунки на мечка, хиена, куче. Учените, които първи са изследвали рисунките, смятат, че това са животни от времето на художника – елени, сърни, лебеди. Рисунките в пещерата не са изучени докрай.

Инж. Кирил Кирилов, дългогодишен изследовател на скалите в Белоградчик и пещерата Магура и Емил Цанков ги обявиха за древна библиотека, хранилище на шумерско познание. Според тях някои от рисунките са на 42 000 годни, други – на 14 000. Името на пещерата Магура също не е единствено. По света те са 200, а с производни от него – 2400. Затова говорят за т.нар. култура Магура. Може би рисунките ще се окажат много по-стари от датирания им сега период и много повече от едноличен акт на древен художник. Достъпът до залата с рисунките, наричана от пещерняците художествената галерия на Магурата, е ограничен. От тази година общината въведе отделна такса за туристите, които искат да я разгледат. Дълги години тя беше само част от общия маршрут из подземния лабиринт, достъпна единствено с входния билет.

Самата пещера е уникална с наличието на различни зали, но учените не смятат, че това е цялата Магура. Тектонска река е издълбала внушителните зали и разклонения, но е възможно по-късни срутвания да са затворили пътищата в дълбочина, а с това и други галерии. Тези, които са открити, имат обща дължина от 3600 м, а пещерата има 33 000 кв. м площ. Обемът й е 220 000 куб. м. Главната галерия е дълга 700 м.

На туристите се показват “Триумфалната зала”, “Прилепната галерия”, “Залата на сталактоните”, “Падналият бор”, “Тронната зала”, “Тържествената зала”. При специален режим заради възможност от увреждане се посещава и залата с рисунките. След тях втората забележителност на подземната магия е падналият бор. Това е най- големият сталагмит в българските пещери – има височина 11 метра и диаметър в основата от 6 метра. В пещерата има добри условия за живот, постоянната й температура е 12 градуса над нулата, а влажността на въздуха 98%. В такава среда живеят безгръбначните животни пещерен мармарец, светломразец и многоножки.

От бозайниците в пещерата се среща прилепът с пет вида от него. Те живеят в смесени колонии. Но има и фосили, които свидетелстват, че в нея са живеели и древни животни – пещерна мечка, хиена и др. В пещерата са живели и хора. Първите следи са от преди 12 000 години в “Триумфалната зала”. Открити са основи на жилища, оръдия на труда. Открита е и керамика. Пещи и огнища, както и места за изхвърляне на пепелта и жарта, също са намирани при разкопки. Условията в Магурата са сходни с тези в областта “Шампания” във Франция. В нея има отлични естествени условия за отлежаване на вина.

В едно от разклоненията й е създадена изба за производство на естествено пенливо вино, което се предлага на туристите за дегустация. От миналата година пещерата стана и оперна сцена. Тази година от 21 до 31 юли отново състав на Софийската опера и балет ще покаже пещерната импресия “Богове, великани, джуджета, валкюри”. “Магурата” е първата пещера у нас, открита за посетители. Това е станало през 1961 година. Тогава тя е електрифицирана и обезопасена с парапети. Общината в Белоградчик разработи проект за нейното съхраняване за поколенията. Според него, рисунките ще могат да бъдат разглеждани в зала до входа на пещерата. Вътре ще има кътове за почивка и условия за мобилна комуникация.

Още за пещерата Магура тук