Наталия Врайкова – една необикновена жена, чиято персонална история подкрепя твърдението , че личните качества, а не териториите, чертаят пътя към успеха. През 2000 година тя напуска Русия, оставяйки зад гърба си един изграден бизнес, за да последва зова на сърцето. С пристигането в България е принудена да започне отначало, утвърждавайки се в нови сфери на реализация. Днес има хармоничен брак и двама сина. За пет години стана Сеньор Мениджър в Международна фирма за производство и търговия с хранителни добавки. Притежава собствена марка и фризьорски салон, където я открихме, за да отговори на въпроси за читателите на списание „Черга“.
Какво Ви харесва най-много в България има ли предимства страната, в която живеете, спрямо живота във Вашата родина?
В България ми харесва почти всичко и не мога да кажа кое е „най“. Тук е много приятно. Намирам, че е по-спокойно за живеене, отколкото в Русия. Всичко е с по-малък мащаб, което има своите предимства. Срещам прекрасни хора, които не са толкова забързани. От друга страна, аз обичам и огромната си родина, в която е моето семейство , свидните спомени от детството и младостта. Тя може би дава по-големи възможности за развитие, точно защото е по-голяма, във всяко отношение.
Ако помоля да охарактеризирате българите с 5 думи, те са?
Те са сърдечни хора, жизнерадостни и търпеливи, грижовни и всеотдайни родители (особено бабите!).
Кажете ми една българска поговорка или анекдот ?
Две поговорки ми допадат най-много: „Прави каквото трябва, да става каквото ще!“ и „По-добре късно, отколкото никога.“
С какво от родината си не бихте се разделили никога, където и да сте?
Семейството, приятелите от Русия, културата, историята на страната и гражданството.
Бихте ли сполелили 3 неща, които открихте в новата страна?
Когато пристигнах в България ме впечатли изключителното природно разнообразие! Тук има всичко – море и планина, равнини и гори, много минерални извори и красиви водопади. Най-хубавото е, че всичко е толкова наблизко! Богат избор на кратко разстояние.
Има ли нещо в България, което ако можехте, бихте променили? Каквo е то?
Бих дала още вяра на хората, за да бъдат много по-уверени в себе си, с по-позитивно отношение към живота и трудностите, пред които се изправят.
Кое Ви се стори най-странно или с какво свикнахте най-трудно, когато пристигнахте?
Най-трудно ми беше свикна и да преодолявам тази недостатъчна ангажираност и лична отговорност на хората към важни неща, както в личен, така и в професионален план. Отлагането във времето с фрази от типа „Хайде утре, хайде вдругиден..“
Лесно ли научихте чуждия език и какво ви затрудни най-много в него?
Струва ми се, че лесно научих езика, но произношението ме затруднява и до днес.
Как бихте рекламирали България пред вашите сънародници ?
Като спокойна държава с много добро, топло отношение към моите сънародници.
Какво е Вашето лично послание към нашите читатели?
Бих пожелала на българите по-малко да се поставят в зависимост от чуждо мнение и повече да мечтаят, защото животът зависи от нас, не от държавата. Тогава в България може да се постигне всичко. Ако младите имат такава нагласа, не биха напускали страната, а щяха да се постараят да се развиват тук.
Интервю на Д-р. инж. Гинка Стоева
Alya
admin
Add comment