Панагюрище – град символ на “най-българско време”

Всяка година в навечерието на годишнината от Априлското въстание си припомняме за героичните борби за освобождението на родината ни. Не едно възрожденско селище свързваме с това “най-българско време”, но Панагюрище е градът, в който се поставя началото на националноосвободителното ни движение. Първото българско Велико народно събрание, обявяването на Априлското въстание и развяването на легендарното знаме на Райна Княгиня превръщат Панагюрище в столица на България, пък макар и само за 10 дни!
Патриотични песни и тържества ежегодно огласят града през целия април. Националното честване на Априлската епопея пък е на 1 и 2 май, когато тук идват гости от цялата страна. Тържества има и в близката местност Оборище. На 13 април 1876 г. там се провежда Първото българско велико народно събрание, на което български делегации от всички краища заявяват: Свобода или смърт!
Първопричината за свободолюбивия дух на панагюрци се крие в икономическия разцвет на града още от началото на XIX в. Подемът предопределя именно Панагюрище да бъде център на събитията от онова време. На основата на традиционния скотовъден поминък се развиват редица занаяти: джелепство – търговия с добитък, абаджийство – производство на аби от домашен шаяк, мутафчийство – изработване на изделия от животинска козина, табачество – обработка на кожи, обущарство, а също така и златарство. В различните занаяти работели над 550 майстори, а общо с калфите и чираците – над 2500. Панагюрските търговци кръстосвали пазарите на Мала Азия, Сърбия и Гърция, пътували до Виена, Дубровник и Кайро.
В родното място на редица възрожденци – Марин Дринов, Нешо Бончев, Сава Радулов, Павел Бобеков, Ангел Шишков, Ралчо Сапунджиев, Райна Попгеоргиева, и днес са запазени няколко възрожденски къщи, свързани с важните исторически моменти от Априлското въстание.
Така в музей е превърната Тутевата къща, в която е обявено въстанието и в която могат да се видят национални реликви от онова време. За гостите на града са отворени още къщата музей “Райна Княгиня” – роден дом на 20-годишната учителка, извезала знамето с разярения лъв и клетвените слова “Свобода или смърт”, и Дудековата къща – една от последните крепости на героичната отбрана.
Панагюрци се гордеят и с трите си църкви, също паметници на културата – “Св. Въведение Богородично”, “Св. Георги Победоносец” и “Св. Тодор Тирон”.
Възрожденският град привлича не само с историческото си минало, но и с разположението си в полите на Същинска Средна гора. Освен прекрасен мек климат, в този край има и минерални извори с доказани лечебни качества. Панагюрище е удобен изходен пункт за туристически маршрути до Стрелча, Старосел, Хисар и Копривщица, а любителите планинари могат да опознаят Панагюрска Средна гора, в която са върховете Братия (1519 м) и Бунай (1564 м).
Град Панагюрище е основан през XII-XIV в., но редица археологически паметници свидетелстват за тракийски племена, живели по тези места още през Античността. Не случайно тук е открито световноизвестното Панагюрското златно съкровище, датирано към IV – III в.пр.Хр. Деветте съда представляват четири ритона с форма на животинска глава, три канички с форма на глава на амазонка, една амфора с дръжки във форма на кентаври и една фиала, богато украсени с релефни изображения по митологически сюжети. Поради огромния интерес към Панагюрското съкровище, то заедно с други тракийски скъпоценности, открити на българска територия, са непрекъснато експонирани на изложби в целия свят.
За тракийските племена, живели по тези земи, свидетелстват още десетки могили в региона. В една от тях – “Мрамор”, е разкрито погребение на тракийски вожд от IV – III в.пр.Хр.
Досегът с най-свидната история на България, с прекрасната природа и не на последно място – със сърдечността на местните хора гарантират само положителни емоции за всеки гост на Панагюрище.