Създадена през далечната 1976 г. в Ню Йорк, “Foreigner” си остава и до днес едно от най-големите имена в световната поп и рок музика. Много неща са се променили оттогава и в групата, а и в шоубизнеса – стилове, мода и всякакви други, преходни явления. Непроменен е останал обаче усетът на Mr. Mick Jones кога и как да се появи отново на сцената със своя мултиплатинен проект – легендата “Foreigner”. Старата лисица е единственият постоянен член на бандата през различните й звездни периоди – от многопластовите артрок пиеси в първите два албума, през откровено рокаджийския “Head Games” от 1979 г., зрелите шедьоври от 1980-а и “Agent Provocateur” от 1984-а, та стигнем до лебедовата песен на Lou Gramm и последно студийно бижу “Mr. Moonlight”.
Честно казано, единствените ми притеснения относно новия line-up бяха свързани с липсата на гласа емблема за “Foreigner” – споменатия вече “великан” Mr. Lou Gramm! Някак не можех да си представя вечните им хитове без характерната му чувствена бленда.
Но понякога в живота е така – когато губиш нещо, всъщност не знаеш какво печелиш. И мисля, че усмивките на около шест хиляди сърца, стоплени от изявата на новото “момче”, са едно прекрасно начало за Mr. Kelly Hanser. Певецът демонстрира отлични глас, визия и умения да прави шоу. А и се оказа страхотен събеседник, на който звездоманията е чужда. Пожелах му искрено успех с “Foreigner”, а той – успехи на списание “ЧергаБГ”.
Останалите нови “чужденци” демонстрираха убийствена класа, експлозивна мощ и страхотно сценично присъствие. Трудно би могло да се отличи някой при такава “конкуренция”, но все пак ексцентричният басист Jeff Pilson, който се оказа и ценител на изобразителното изкуство, и сладкодумен симпатяга, направо обра овациите! Вдясно от него блестеше с благородното си излъчване Mr. Tom Gimbel (китара, саксофон и… флейта), а на заден план ултрастабилните Paul (клавишни – извинете, но фамилията му ми се губи) и Brian Tichy (ударни), който ни разтърси с едно от най-добрите барабанни сола, свирени в България!
И, разбира се, композиторът, продуцентът, бащата на “Foreigner”, абсолютният лидер Mr. Mick Jones. Човекът, създаде, разви и влезе в рок историята със своята перфектно смазана машина, показала завиден хъс и заразително настроение, редувайки хит след хит: “Fells like a first time”, “Head games”, “Cold as ice”, “Starrider”, “Urgent”, “Juke box hero”, “Dirty white boy”, баладите евъргрийни “Waiting for the girl like you” и “I want to know what love is” и още, и още неостаряващи късове музикална класика.
• Групата “Foreigner” е създадена през 1976 г. в Ню Йорк.
• Mick Jones е единственият останал в групата от основаването й досега. Работил е със звезди като Ozzy Osborne, Eric Clapton, Peter Frampton, Johny Holliday, Spooky Tooth и мн.др.
• Jan McDonald, другата основна фигура при създаването на групата, е и основател на прогресив рок култа “Кинг Кримсън” заедно с Robert Fripp и Greg Lake има издадени два солови албума. Свири на китари, клавишни и духови инструменти.
• Lou Gramm – певецът икона за феновете на “Foreigner”, през 2002-2003 г. напуска групата, като най-вероятната причина е здравословна. Има издадени два солови албума, а през 1991 г. се събира с китарния герой Vivian Cambell в суперпроекта “Shadow King” – върхов пример за невероятен хард рок с изумителни мелодии.
• All Greenwood и Ed Galiardi след напускането на “Foreigner” участват в групите “Spy” и “Spys”. През 1983-1984 г. Greenwood започва сътрудничество Joe Lynn Terner, а след това и с “N.Y.C.”.
• Rick Wills идва през 1979. Работил е с “Кинг Кримсън”, Peter Frampton, “Small Faces”, “Roxy Music”, David Gilmour, Bad Company.
• В София започва турнето на “Foreigner” за 2007-2008 г.
• Групата е продала около 70 млн. копия от албумите си.
• № 1 хит – “I want to know what love is” 1984-1985 г.
• № 1 албум – “4” от 1980 г.
• Имат повече от 10 сингъла в класациите “Топ 10”.
• 60 сингъла в класациите “Топ 20”.
• 7 мултиплатинени албума.
• Mick Jones е носител на престижната британска награда “Ivor Novello” за музиката към филма “Still crazy”.
• “Foreigner” е на второ място по продажби за “Atlantic records” след… Led Zeppelin.
Add comment