Остров Света Анастасия – древното минало ражда ново начало

Остров Редица държави правят туризъм от островите, които притежават, особено ако са близо до брега.

 Установяват фериботна линия, а чувството да се намираш на усамотен къс суша в морето е съвсем различно от онова, което поражда континенталната земя.

България също има острови – край Бургас, край Созопол … Най-известният обаче е Света Анастасия . Остров Ако човек застане привечер до парапета в края на централната алея на бургаската Морска градина и отправи поглед към морето, най-напред забелязва проблясъците на един далечен фар. Това е фарът на острова.
Островът се е появил в резултат на изригването на вулкан, чийто кратер, според геолозите, се е намирал някъде в акваторията на Созополския полуостров. Скалата е доста проядена от бурите и морските вълни, които вече са успели да отделят “Гъбката” от останалата част на Света Анастасия – парче скала, откъсната от основната маса, която с всяка изминала година се стопява все повече и повече. За нея съществува и легенда, която разказва, че в незнайно време кораб с разбойници дошъл на острова, където гръцки монаси съградили манастир. Богатствата му се намирали в Анхиало и Аполония (Созопол) – много дюкяни, ниви и лозя. Тръгнали разбойниците да грабят, но морето се разбушувало и дървеният кораб се разбил в скалите. Незнайна сила превърнала този кораб в скалата, която и досега стърчи до острова.
Днес островът заема 8 500 кв.метра. И въпреки малката си площ, той си има и фар, и заведение, и църква, и манастир, и история – много по-богата от тази на други острови. Доскоро необитаемо, днес безводното и безлесно парче суша отново е достъпно. Разстоянието до него е точно 5 926 метра, затова може да се измине и с непретенциозна лодка от всякакъв тип. Такива тръгват от Централния плаж, както и от други места по ивицата.
Още с приближаването до Света Анастасия виждате “Гъбката”. После тя остава вляво, и корабчето акостира на единственото възможно място в задната част на острова, откъдето нагоре поема стръмна пътечка, настлана с камъни. Тя води до малката църква. Освен ценният резбован иконостас от 1802 г., в нея може да се види и икона и огромен свещник, поставен по средата. Останалите икони са в ресторанта, поместен в една от манастирските сгради. Остров Надписите по църковните стени са на гръцки, защото до 1901 г. островът не е принадлежал на Българската епархия.
През ХІХ век игуменът на манастира, Натанаил, дал пари за Остров построяването на черквата, но храм тук е имало още през ХV-ХVІ век. Сега светата обител е измазана наново, но са запазени стенописите с изображенията на Св. Димитър и Св. Георги.
Макар Света Анастасия да няма славата на Алкатрас, той притежава всички признаци, които могат да го направят световноизвестен – древен, средновековен манастир, чиято именно яка каменна постройка в началото на ХХ век е превърната в затвор, а по-късно – в музей. Днес тя е импровизиран хотел.
От тъмата на историята до нас достигат множество антични предмети, намерени на острова, които доказват богатата му история – амфори от V-VІ век, които по начина на изработване показват връзката с Константинопол. Това говори, че островът е бил обитаван още тогава, и то от християни, което дава основание да се предполага съществуването на монашески скит тук още през V-VІ век. Всъщност, за пръв път островът е споменат под името Света Анастасия в Месемврийската кондика от 1888 г., а най-старото съобщение за съществуването на манастира датира от 1553 г.
Този, богат във всяко едно отношение, остров е златна мина за българския туризъм. Началото вече е поставено. В двора на манастира, обхващащ по-голямата част от острова, цъфтят джанкови дървета, калдъръмът около църквата разказва своята история, а прибоят шепти в основата на скалата, пеещ приспивна песен. Омагьосващата пътеводна светлина на фара се запалва и ще покаже пътя на острова към едно ново начало.