Осми март — ден на майката или на жената

В България празнуваме в един ден празникът на жената и майката, докато в  голяма част от останалите държави има два отделни — Международният ден на жената и Денят на майката. Оказва се, че двата имат изцяло различни корени, които на места са дали началото на два празника, а в България и в други държави  са се слели в един. Как и кога е станало това?

Денят на майката

Според някои Денят на майката произлиза от древногръцките празненства в чест на майката по време на пролетните церемонии на богинята Рея (или Кибела), която се смятала за Великата майка на боговете и в частност на Зевс. Култът към нея се е чествал по време на т. нар. Мартенски иди в цяла Мала Азия. В римския религиозен календар се празнувал денят на Матроните (от лат. “майка”) на 1-ви март, както и Денят на Кибела, по време на Хилариите на 25-ти март. Навсякъде обаче денят бил избран през пролетта, месецът на плодородието, основна характеристика на майката. Възможно е първите християни да са почитали Дева Мария, свързвайки я с езическите богини, но липсват сведения за подобен празник. Вероятно им е било трудно да свържат празниците с тържества, посветени на майките, поради теологичните въпроси във връзка с девствеността на Богородица.

В по-нови времена

През XV-ти век англичаните празнуват Неделята на майката, първоначално в началото на великденските пости, после в четвъртата неделя от тях. Според историците, в този ден чираците на майсторите, както и младите момичета, помощнички в богати домове, били пускани от работа, за да посетят семействата си. Така денят се превърнал в неофициален ден на семейството, а оттам и в “Неделя на майката”. През 1908 г. в Америка се чества първият официален “Ден на майката”, благодарение на началната учителка Ан Джарвис, която в чест на майка си успява да издейства организирането му. Преди да умре майка й често изказвала желанието си за създаването на ден, посветен на всички майки, заради усилията им в отглеждането на децата и поддържането на домашния уют. През 1914 г. празникът е приет официално от Англия, а след това и от Германия, Белгия, Дания, Финландия, Италия, Турция и Австралия. Днес, денят се празнува в много държави на дата, която варира: втората (Белгия, Канада и др.) или последната неделя (Франция, Мароко и др.) от месец май, първата неделя на юни (Люксембург), четвъртата неделя от великденските пости (Англия, Ирландия и др.) В България този ден се празнува заедно с Международния ден на жената, чиито произход обаче е съвсем различен.

Международният ден на жената

Генезисът на този ден произлиза от борбите на жените за равенство и право на глас. Първата известна в историята „стачка” на жената, търсеща правата си, е разиграна в пиесата на древногръцкия писател Аристофан „Лизистрата”, написана през 411 г. пр. Хр. В нея главната героиня организира среща на жените от различните гръцки градове, за да ги убеди да престанат да правят секс с мъжете си, докато не спрат войната между Атина и Спарта, продължила дълги години. Лизистрата успява да постигне мир, което показва, че с взаимни усилия жените могат да успеят във всичко. Ще са необходими обаче близо две хилядолетия, за да получи жената равноправен на мъжа статут.

Малко неща са известни за борбите за равноправие на жените от Средновековието. Всъщност нежната половинка от обществото започва да се надига по времето на индустриализацията. Светът е променен, животът на хората е вече много по-различен, жените излизат от вкъщи, заедно с мъжете си, и отиват на работа във фабрики, заводи и навсякъде, където са наемани като по-евтина работна ръка. Това неминуемо води до недоволства и стачки, сред които една от най-масовите прояви е от 8-ми март 1857 г. в Ню Йорк. Години след нея борбата на жените за по-добри работни условия е увенчана с известна победа. През 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. На нея се взима решение да се определи Международен ден на жената, чрез който да се напомня за борбата на жените за по-добри условия на труда и за равноправието между половете.

Първият Международен ден на жената е отпразнуван на 19-ти март 1911 г. в Германия, Австрия, Дания и Швейцария.

С началото на Първата световна война, в дните около 8-ми март 1913 г., жените от европейските  държави се събират отново, но този път, за да протестират срещу предстоящата война. Протестите им ще се подновят чак през 1917 г., когато резултатите от войната са налице и повече от два милиона руснаци са убити. Руските жени излизат на улицата, за да получат този път “хляб и мир”. Четири дни по-късно, на 23 февруари, руският цар абдикира, временното правителство разрешава гласуването на жените, а датата се приема за официален “Ден на жената”. С приемането на Грегорианския календар обаче датата е сменена на 8-ми март. Оттогава, Международният ден на жената, честван на 8-ми март във всички държави, придобива нови измерения. Провеждат се четири световни конференции за жените, организирани от Организацията на обединените нации (ООН), които спомагат да се направи от празнуването му момент на размисъл. Това е времето, когато трябва да се замислим не само за осъществения прогрес, но и да се поискат промени, свързани с по-добрите условия на живот на всички жени по света.

По нашите земи

В България денят се чества за първи път през 1915 г., но се приема за общобългарски празник чак след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и се превръща в празник не само на работещата жена, но и на майката, любимата, учителката. Може би защото в България празникът на майката (станал прекалено комерсиален в Америка и западните европейски държави) не е успял да се наложи, българките избрали да празнуват Международния ден за правата на жените и Деня на майката в едно. Така, на този ден всеки българин поднася цвете на най-скъпите жени в живота си в знак на благодарност.