Орфееви мистерии

„Земята може да се завладее с лира, а не с меч”
Орфей

Орфей е име от древността, символ на безграничния човешки талант и силата на посвещението. За него се споменава за пръв път през VII век пр.н.е., във фрагмент на поета Диодор. „Времето на Орфей вече е датирано – XIII век пр.н.е. – едно поколение преди Троянската война. Орфей живее 5 века преди Омир. Доомировият период в създаването на древната цивилизация – това е приносът на траките в световната цивилизация, който в древността се е наричал Орфически период в световната цивилизация (XIII-VIII век пр.н.е.).” – пише Никола Гигов. Тракийски цар, уникален музикант и певец, покоряващ цялата природа с музиката си, легендарен поет, лечител и маг, жрец и духовен учител, олицетворяващ Доброто, Любовта и Мъдростта. Певецът със златна лира призовавал: “Помощ за слабите, утешение за страдащите, надежда за всички.” Героят, участвал в похода към Колхида за златното руно, е създател на мистерии и свещени книги. С него е свързана вярата и надеждата, че безсмъртието е постижимо, а музиката е космичният език на природата, достъпен за всеки, който желае да се хармонизира с нея. В древността музиката била част от обредността, безсловес- ният език, свързващ всичко живо. Много по-късно тя се отделя като сценично изкуство. Затова Орфей обучавал хората чрез напяване на стихове за сътворението на света и мястото на човека в него. Днес ние знаем за съществуването на множество орфически химни, 86 от които са достигнали до нас. Съдържат молитви към различни богове, събрани в сборника „Тиеполео” – Молитва. Повечето са придружени от указания за изгаряне на определена билка или подправка. Магическите рецепти били толкова въздействащи и популярни, че притеснили Марсилио Фичино, който обявил книгата за опасна.

Сборникът, съдържащ освен химните и „Аргонавтиката” на Орфей, текстове от Омир, Калимах, Прокъл, спасен от Йоан Златоуст и изнесен във Венеция през 1432 г., изгубен през годините, е архетип за следващи издания. Съдържанието на химните ни подсказва как са протичали Орфеевите мистерии. Знанието станало окултно, но споменът останал съхранен в родовата ни памет като „хващане на жив огън“. В стародавните обичаи с „напяване на китки”, в нестинарството, Орфеевото винопеене, хорото, ръченицата и още много характерни елементи от народния бит и култура, откриваме фините нишки на древната духовна тъкан. Дори значението на думата „нестинар“ е обяснимо с тракийския глагол „нес“ – нося се (движа се) и „анар“ – мъж (Павел Серафимов).

Тракийският Орфизъм вписва човека на природата, възприема го като част от нея. Приема камъка като свещена първоматерия, в която изгражда храмовете си. Орфей всяка сутрин изкачавал планината, за да поздрави Слънцето. Соларните светилища, където са се провеждали мистериите, били на високи, по-непристъпни места, в близост с извори и пещери. Хората, облечени в бели дрехи, били два кръга. Външният кръг е представление за всички, със сцени от живота и блаженството на праведните. В него били кандидатите за вътрешния кръг от посветени. Посвещаваните „мисти“, отпивали специални напитки и били в съприкосновение със светини. По сведения на Платон, са омесвали ритуални питки, извършвали са изгаряне на семена и кадене с благовонни треви.

Според изследванията на Валерия Фол върху митологията, Орфей приспива дракона чрез магическа обредност, в която изгаря минзухар, живовлек, червени коренища, папрат и волски език. Орфизмът е променил съществуващите традициии на кървави жертвоприношения, трансформирал груповите оргии в свещени ритуали, а лирата заменила звуците на кимбали, цимбали и тимбали. Хилядолетия наред знанието се е предавало, за да достигне до нас под името „Орфизъм”, пренесено чрез митовете и легендите, оцелелите десетки исторически сведения и артефакти, обредите и обичаите. Откриваме неговия духовен отпечатък в съвременните религиозни тайнства и в ценностната система на битуващите философски учения и практики.

Повече от 3 хилядолетия, името на легендарния Орфей е покрито с непомръкваща слава, въпреки забраните и унищожаването на книгите. Свидетелстват археологическите находки от различни епохи, пазени в Италия, Гърция, Турция, Германия, Сирия, Египет и др. Той е обожествяван, почитан и често отъждествяван и с богове като Дионис, Залмоксис или Сабазий/Загрей, но никога забравен. Дълго смятан за митична фигура. Признат за реално съществуваща личност след 50-годишните проучвания на Никола Гигов. Находките край село Градешница – Орфеевият кивот с първата заветна плочка, открити през 60-те години от археолога Богдан Николов, са доказателство за това, че Орфей е живял по нашите земи. Според лингвистичния им анализ на д-р Стефан Гайд, говорят за тракийска писменост отпреди 7000 години, предхождаща египетското пиктографско писмо с близо 2000 години! Многото оброчни плочки в Силистра, Бутово, скулптурната група в Стара Загора и др. свидетелстват за популярността на тракийския гений.

Проф. Овчаров обяви находките в Татул като “гроба на Орфей”, а Перперикон – за светилище на Орфей. Приемствеността в духовните пътища на цивилизациите, ни дава истинска възможност да разберем кои сме ние, българите, нашето място в световната култура и собственото ни духовно пътуване.

Д-р инж. Гинка Стоева