Cherga BG

Огненият празник Св. Константин и Елена

002346604Св. Константин и Елена е един от магическите празници в нашия календар, в който се преплитат древен езически поклон на огнени божества и честването на най-светите личности на християнството. Народът ни отдава почит и на едните, и на другите. Константин е най-значимият император в историята на православната вяра, има огромна роля за каноническото й утвърждаване и налагане. Не по-малки са и заслугите на майка му Елена. Затова на 21 май се ходи в църкви и манастири, оставят се за здраве дарове на иконите им.
Така е за всички краища на страната ни. Но има едно кътче от нея, Странджа планина, където празникът е по-различен. Свързан е със слънцето и летния огън, с езическо преклонение пред небесната светлина. Може би е стар спомен за предците ни – жреци и шамани, които знаели как да общуват с небесата, да прекрачват границата на световете, да се издигат до божествата, да измолват от тях милост, закрила, плодородие, живот, здраве, късмет. Или е отзвук от Дионисиевите мистерии, празнуващи новото раждане на природата и света. Екстазът на нестинарите, танцуващи върху огън, магиите, пророчествата и чудесните излекувания наистина напомнят за Дионисиевите мистерии. Защо св. Константин става символ на някогашно слънчево божество? Навярно защото църковният празник съвпада по време с дните на древен слънчев култ по земите ни. А може би защото иконата му е опазвала хората и домовете им тук, издържала е с вълшебна сила на пожари и унищожителни битки. Кой знае, легендите идват отдалеч, смесват се, наслояват се една върху друга и извайват чудния образ на нашата празничност. В една от тях, Константин е красивият момък, който единствен не се поколебал да влезе в огъня заради Бога и той го избрал за свой помощник на земята. Задачата му била да накара всеки, извършил грях, да играе върху огнена жарава. В друга легенда, първата нестинарка се появила, за да изкупи греховете на затвореното село Българи. В него хората се женили помежду си, близки и най-близки роднини, а сетне белезите по децата показали колко грешно било това.
От край време се знае, че огънят има вълшебната сила да пречиства всичко минало през него – предмети, но и души.
firedance11Нестинарите
Нестинарството е игра върху огън, кръг от светеща жарава. Върху нея пристъпят в странен танц жени, понякога и мъже. Сякаш самото слънце е в краката им. Или те са върху него. Като неземни жрици на огнено божество или невести на слънчевия огън.
Нестинарството се счита за Божия дарба. Изпаднали в транс, нестинарите вещаят и предсказват времето, което идва, дали се задават радостни и сити дни или болести, скъпотия и глад. Загледани надалече, сякаш в отвъдното царство на слънцето, нестинарите твърдят, че получават виденията си свише. Казват, че по време на своето свещенодействие те “не чуват и не виждат”. Като истински магьосници, нестинарките не само носят и предават знание, но и очистват, предпазват мястото и хората. Изкупват грехове.
Главният нестинар получава това звание по наследство. И само той може да предаде на другите нестинари силата и магията на вдъхновението. Неговата къща е свята, там е параклисът с икони на Света Богородица с Младенеца на ръце, а също и на светите цар Константин и царица Елена. Тези икони той прекадява пред насъбралите се в дома му нестинари още с настъпването на Костандовския месец на 1 май, а с това предава и силата на светците върху нестинарите. Една от предпоставките за обредно посвещаване на нестинарите е задължителният пост. Те не пият алкохол, въздържат се от всяка лоша мисъл или действие.
Особено място в празника заема нестинарският, “светият” тъпан, който през цялата година се пази в черквата при иконата на св. Константин – и той по-стар от вековете, предаван от поколение на поколение, чак от митичните дни на началото на т. нар. свещена човешка история, или завещан ни направо от предците ни шамани.

Магията на огъня IMG_6766
Култът към огъня идва от древно езическо време, минава през различни божества от Перун, Дажбог, Сварог до светлината на Спасителя и магията на небесния огън и топлина.
В много митологии ковачът, господар на пламъците, се възприема като демиург, първотворец на вселената. Най-близки до тази му роля са грънчарят и предачката. Дори само разказите за тези митични герои имат магическото свойство да подреждат, да организират и значи да предпазват от всички представители на неорганизираното и страшно пространство. Когато искат всичко да стане друго, светът да се преобърне, от хаоса да се сътвори космос, призовават огъня. Той е връзка между света на живите и душите, посредник между небето и земята.
Огънят е слънчевият лик на земята. Точно като него може да донесе плодородие, да осигури реколта, продължаване на рода и живота. Символ е на мъжкото, соларно начало и е вълшебен център на празнични ритуали и магии. Огньовете на земята помагат на слънцето, пренасят на земята магическата му защита. Хората търсят слънчева благословия.
Огънят има магическа сила да пази и пречиства. Тя се проявява винаги в опасното време на преход, когато демоните трябва да бъдат изгонени, когато в домашните огнища трябва да свети нова закрила – на подредения свят, на човешкия ред, култура, цивилизация.
Огнището е център на дома. То винаги се строи на изток. Чрез комина отгоре винаги се запазва пряката връзка със слънцето. В народната митология огнището е символ на връзката със слънцето. Огънят неотменно присъства и в семейните обичаи – раждане, сватба, сбогуване. Защото е светлина, ден, живот, граница между живота и смъртта. Затова в опасни дни огнищата светят непрекъснато.

Add comment