Cherga BG

Огнената игра на нестинарите

„Светът е бил, е и ще бъде вечно съществуващ огън“

Хераклит

Вечер, насъбрало се множество, кръгла жарава, удари на тъпан, пронизващ звук на гайда и увличащ танц върху огъня – празнично шествие и неописуемо зрелище за малки и големи. Така можем да обобщим древния ритуал на нестинарството. Който всъщност е кулминацията на честванията, свързани с почитта към светиите Константин и Елена (21 май). Ритуалите на нестинарите имат за цел да поискат плодородие и здраве, както и избавление от болестите. Вярва се, че благоволението на Св. Константин ще бъде спечелено с празнуването на деня му и с игрите в огъня. Изглежда сме позабравили колко стара е тази традиция и каква дълбока, универсална символика е закодирана в нея. А децата ни все по-често ще свързват нестинарството с атрактивен цирков номер, изпълняван пред чужденците. Подмяната на ценности, характерна за съвременното общество, е на път да погуби тайнството на огнения танц, снижавайки го до панаирджийско зрелище. Но макар да не е по силите ни да спрем колелото на времето, можем да съхраним спомена за една вяра – древна, силна, мъдра и случващата се по нашите земи. И да се гордеем с нея. Зачитайки я и разказвайки за нея.

 

Древният култ

е езически и използването на иконите далеч не се свързва с Християнството. Изследователите отбелязват, че нестинарите имат свой календар, различен от християнските празници и обредност. Най-свещените дни за нестинарите разделят годината на две. Едната половина завършва на 21-ви май, в деня на Св. Св. Константин и Елена, а другата –  по време на тридневния празник, съвпадащ с дните, през които Църквата чества Атанасовден и Евтимовден (18 – 20 януари). През лятото танцът е в жаравата на открито, а през зимата – в свещеното огнище, намиращо се в конака им.

В мистичния ритуал на нестинарската общност от значение е постигането на особено състояние на транс, при което се извършва танцът върху жаравата. Обозначава се с думата “прихващане”. Прихванатите побледняват, устните им посиняват, а крайниците – изстиват. Това им позволява да танцуват по жаравата, без да се наранят. Според вярването прихващането е предшествано от мъчително боледуване по време на което се дава обет на божеството, Светока – покровител (Св. Константин). С неговото благоволение огнеходците получават способността за безвреден допир с огъня. За членовете на нестинарската общност играещите в жаравата нестинари се явяват като жреци, измолващи блага за колектива.

 

Названието е старо и се свързва с гръцката дума “нестиа”, която означава огън, огнище, но също така се прави връзка с  “нещинари”, т.е. “вещи“, които знаят.

 

Култът към Св. Константин

За нестинарите образът на светеца носи предхристиянската идея за божество. Представата за него буди едновременно възхищение, преклонение, но и страх, тъй като той съчетава в себе си доброто и злото, съответно – опрощението и възмездието. Неговото благоразположение трябва да бъде заслужено, защото Светокът направлява човешките съдби.

Името на император Константин е внесено вторично в нестинарската обредност и то много по-късно от епохата, в която е живял.

 

Древна и много мистична, нестинарската традиция носи в същността си огромно количество символи и аналогии.

  • Кръгът – безкрайност, универсум, но и дом

Огнената окръжност отвежда към асоциации, свързани с кръга. Освен общоприетите, често пренебрегваме, че дълбоко в колективното ни съзнание е залегнала представата за кръга като дом. В този смисъл би могло да се предположи, че кръглата форма е не само първото усвоено, но и първото „очовечено” пространство, поради което и то придобива тази сакрално-магическа функция. Основната пространствена опозиция: усвоено-неусвоено (пространство) е запазена в различни дялове на традиционната култура и е в тясна връзка с основната дихотомия: космос-хаос. Така влизането в кръга е своеобразно подреждане на света.

 

  • Огънят – свързване

Образът на дървото на живота присъства в културата и митологията на много народи и може да се каже, че е основополагащ, тъй като олицетворява връзката между земята и небето.  Нестинарският танц пресъздава умален модел на света, в който огнеходецът осъществява тази връзка между “горе” и “долу”, като черпи сили от дървото (превърнато в жарава).

 

  • Огънят – съзидание

Огънят често се отъждествява с душата, като така се подчертава неговата животворна природа. Освен огромна пречистваща сила, той се възприема и като родствен на силата Свише. Тук влизането в жаравата може да се схване и като “нужда от Бог”, нужда от вяра, но и постигане на състояние на цялостност.

 

  • Огънят – изпитание

Инциацията като обред по начало е тясно свързана с огъня. Битува схващането, че при посвещението юношата получава нова душа, става нов човек. Това е свързано с представата за пречистващата и подмладяваща сила на огъня. Такава е въобще целта на обреда: придобиване на способности, които задължително трябва да притежава един пълноправен член на родовото общество.

 

Във времето

Проучванията показват много сериозно изместване на сакралния характер на нестинарството в посока атракция и театрализация. Тогава обаче няма истински нестинар, а човек, който се прави на такъв. Играе. Обстановката е подобна, ритъмът и музиката присъстват, но не довеждат до никакво внушение и няма другo, освен развлечение и забава. Иконата я има, но в ролята на реквизит. Липсва и вярата, че Св. Костадин гаси въглените под нозете.

Няма го и съзнанието, че жертваш, но и придобиваш ‒ за себе си и за цялата общност около теб. При всичките различия между „класическата“ традиционна нестинарска игра и огнеходството днес има нещо, което е обединяващо и то е подтикът, желанието да се влезе в огъня. Вероятно може да се предположи, че при някои хора се активират ония универсални праформи на поведение и мислене.

Което показва, че макар и подменена ценността съществува и дори само споменът да свързва днешните нестинари с онези, истинските, си струва да се съхранява традицията на огнения танц. Защото времето е непредсказуемо и както днес е покрило с ръжда и ерозия мистиката около нестинарството, така след години, може да го възроди и да му вдъхне нов смисъл и дълбочина.

Биляна Котева

Add comment