Cherga BG

Националният етнографски музей с изложба на българските народни накити и носии

Съжаляваме, този текст е наличен само на Английски (Сащ).

На 19 май от 18:00 часа в Централното фоайе на Националния етнографски музей (пл. „Княз Александър I” 1) ще се открие изложбата „Накити и български народни носии“, с куратор Веска Борисова.

Изложбата пълноценно представя многообразието, съхранено в две от най-интересните и най-големи колекции от фонда на музея. Това са колекцията „Българско народно облекло“  (23 000 предмета) и колекцията „Накити“ (над 6 000 предмета).

Традиционното народно облекло неотменно присъства във всекидневния народен живот. Облеклото съпътства човека винаги и навсякъде от момента на раждане, когато се облича първата ризка, до погребението, за което задължително са новите или венчални дрехи. Носиите, в своето разнообразие като двупрестилчена, сукманена и саяна за женските, и белодрешна и чернодрешна за мъжките, отразяват стремежа към красота у българина. С различните си елементи и кройки, те показват възраст, семейно положение, социален статус и дори личностна индивидуалност.

Ефектът на традиционните костюми като силует, художествена композиция и колорит се допълва от накитите. Накитите по възрожденските костюми са старинен израз на семейно-възрастово и социално положение. С изящна орнаментика се отличават надушните висулки (обеци, арпалии от Видинско, люлки), блестящите прочелници и гранулираните с едър филигран игли за коси, диедемоподобното кръжило към старинното невестинско забраждане в Габровско и Търновско, металния венец „стефан“ в Провадийско, лятите гердани с емайл и цветни камъни, както и скъпите, украсени със сребро и позлата пафти. Пафтите, коланите, различните игли и подбрадниците са използвани не само като накит, но и като свързващ елемент на отделните части на облеклото. Смятало се е, че пафтите имат магическа сила и отклоняват лошите погледи и зли духове. Носят се и като християнски амулет.

Много от накитите са били характерен белег за възрастта и семейното положение на жената, моминската украса за глава е много по-бедна от невестинската. Пафтите са били носени само от омъжени жени. До известно време повечето украси за глава и гърди се запазват като обредни накити, а по-късно през Възраждането били изоставени напълно.

След официалното откриване на изложбата, на 19-ти май, може да я  посетите  до края на месец октомври 2017 г., за да се потопите във вълшебството на българските накити и народни носии от цялата страна!

Antoaneta Peeva

Add comment