Cherga BG

Национален музей „Параход Радецки“ – свят спомен за подвига на Ботевата чета

Съжаляваме, този текст е наличен само на Английски (Сащ).

_DSC0006-1Националният музей “Параход Радецки”, създаден през 1982 г., е един от най-интригуващите исторически паметници в България. Той е единствения в България плаващ музей и пази паметта на великия подвиг и саможертва на гениалния български поет и революционер Христо Ботев (1848–1876 г.) и четата му.
Музеят, който включва кораба „Радецки” и картинната галерия, създадена в периода 1989-1990 г., е изцяло свързан с живота, делото и трагичната гибел на Ботев и четата му, участвали в националноосвободителното движение срещу османската власт (1876-1878 г.). Ботевата чета е сформирана по идея на Гюргевския революционен комитет – инициатор и организатор на Априлското въстание от 1876 г. Великата идея за освобождението на България обединява в едно 205 четници от всички краища на страната. Преоблечени като градинари, те се качват на австрийския параход „Радецки“ от различни дунавски пристанища в Румъния. На 17 май 1876 г. /29 май по нов стил/ между Бекет и Козлодуй се осъществява дръзкият им план – те завладяват парахода и той принудително акостира на Козлодуйския бряг. Ботевата чета се отправя към Враца. За няколко дни, сражавайки се с турските потери, достига Врачанския Балкан, но не получава подкрепа от местните комитети, които по същото време трябвало да вдигнат бунт в града. Ботевата чета е принудена да води дълги битки без никакво подкрепление. На 20 май Ботев пада убит. С разгрома на Ботевата чета Априлското въстание фактически завършва. С героичните си действия участниците във въстанието и Ботевата чета предизвикват обявяването на освободителната за България Руско-турската война от 1877-1878 г.
Австрийският кораб „Радецки” е построен през 1851 г. в завода „Обуда” – Будапеща, който тогава се намира в рамките на Австро-Унгария. Параходът носи името на фелдмаршал Йозеф Венцеслав Радецки (1766-1858 г.), словак по произход, чийто бюст и до днес е на носа на кораба.
През 1906 г. по случай 30-годишнината от Освобождението на България от османско владичество е решено да се изгради Военно-исторически паметник-музей край Свищов. Идеята е река Текир дере да се превърне в Дунавски воден ръкав, където на вечен пристан да стои корабът „Радецки”. За целта параходът трябвало да се откупи от Първо императорско дунавско параходство – Виена. Неспокойната политическа обстановка в страната по това време възпрепятства осъществяването на идеята.
През 1918 г. „Радецки” е бракуван, а през 1924 г. разрушен от австрийското параходно дружество. Година по-късно капитанът на кораба, Дагоберт Енглендер, изпраща в България съхранените от него реликви от парахода: флага, печата, оригиналното позволително, копие от доклад, подробно изложение за всичко видяно, копие от писмото на Ботев на френски език до капитана и пътниците, две дъски от борда на „Радецки” (едната – от мястото, където е стоял Ботев, принуждавайки капитана да му повери парахода, за да слезе на българския бряг с четата си).
С помощта на тези реликви и с подкрепата на 1 200 000 български деца, които събират средствата за построяването му, корабът „Радецки” е възстановен в чест на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев.
Възстановеният параход е пуснат на вода на 28 май 1966 г. и на 30 май акостира на Козлодуйския бряг. Новият кораб е дълъг 57.40 м и широк 17.50 м. Кабините на капитана и на екипажа са възстановени по подобие на тези в оригиналния „Радецки”. През 1966 г. е обновена и музейната експозиция.
През 1973 г. корабът е основно ремонтиран и сега се намира в специално изградено място на Козлодуйския бряг.

Таня Кръстанова

Add comment

9 + 1 =