Cherga BG

Музиката – една вратичка към духовността. Интервю с Биляна Вучева

Biliana VБиляна Вучкова започва да свири на цигулка на 4, дебютира като солист с оркестър на 9 и едва 16-годишна, записва първия си самостоятелен диск за японската фирма Crown Record Ltd. Завършва Музикалното училище в София, студентка е в Университета на Южна Калифорния, САЩ, а след това завършва магистратура в колежа “Манес” в Ню Йорк. В момента е концертмайстор на Бостънския модерен оркестър и изпълнител с ансамблите “Радиус”, “Нота Риотос”, дуо “Кая” , “Fluxsongs”, квартетите “Джулиард” и “Кливланд”. Изнасяла е концерти в Европа, Азия и САЩ, представяла се е на престижни подиуми, като Weill Recital Hall/Carnegie Hall в Ню Йорк, Jordan Hall в Бостън, Suntory Hall и Casals Hall в Токио, Symphony Hall в Осака, National Concert Hall в Тайпе и Manuel De Falla Auditorium в Гранада. Последният й диск “Faces” (Лица), е записан в Бостън с музика на Вивие, Саариахо, Кодай и Манери. Пълна с идеи, вкус към експеримента и импровизацията. В проекта “Onetime fluxus…” , в който е заедно с Ага Дзюбак, чело, Росен Захариев, тромпет и перкусии, и Инго Реулеке, танц, Биляна освен с цигулката “свири” и с гласа си. Твърде любопитен музикално-движенчески пърформанс. За трети пореден път през октомври цигуларката е организатор на фестивал за нова музика, наречен “Тук/Сега” в центъра за култура и дебат “Червената къща” в София. Съпругът й също е музикант, имат син на 10 и дъщеря на 5 години.

Какво означава за теб да се изграждаш и израстваш като музикант – опит, технически умения, търсене на непознати територии в музиката?
Цялостното израстване като индивидуалност и личност е свързано с израстването ти като музикант. Това е процес. За мен музиката е една вратичка към духа, през която винаги можеш да влезеш или да излезеш. И откакто го осъзнах, изпитвам лекота – духовната реалност не е тази ежедневна реалност, в която живеем. Там аз се чувствам много добре и за да попаднеш на това място чрез музиката, естествено, трябва да минеш през някакви технически умения, подготовка и опитност и оттам нататък започва вече сладостта.

Има ли граници в този процес?
Развитието е безкрайно. Музиката, през която съм преминала, ме довежда до спонтанни импровизации, до проекти, включващи танца и други пластически решения, които я съпътстват. Свиренето с различни инструменталисти със съвсем различно музикално минало и намирането на един общ език с тях е нещо изключително приятно, именно това правим заедно с Ага Дзюбак, Росен Захариев и Инго Реулеке. Свързано е и с начина на мислене, с личната философия и усещания на всеки артист.

Каква е твоята лична философия?
Мога да я изразя с музиката или с обичта си към природата. Не мисля, че думите са достатъчни. Хубаво е човек да прави това, което излиза от него като вътрешна необходимост. Аз осъзнавам, лично за себе си, че съм много щастлив човек, защото това е професията ми.

Кои срещи с музиканти от висока класа са оставили незабравима следа в съзнанието ти?
Веднага изплува срещата с Валери Гергиев от Русия. Беше преди повече от 15 години, когато бях концертмайстор на оркестъра на един фестивал в Германия и енергията, която излъчваше този талантлив диригент от световен мащаб, е нещо, което не мога да забравя. Свирехме “Пролетно тайнство” на Стравински, много силен спомен. Случи се точно това прекрачване през вратата на духа, която можеш да постигнеш чрез музициране.
Друг такъв човек е преподавателят ми по цигулка в Лос Анджелис – Абраам Щерн – невероятен. Научих много неща от него: на един от уроците изсвири втората част на концерта за цигулка от Чайковски с един пръст на лявата ръка. Беше вълшебно. Каза ни, че няма значение с кой пръст или ръка ще свириш, истината е другаде… Впечатляваща демонстрация. Тогава като студентка открих и такива писатели като Хулио Кортасар и Жан Пол Сартр, музиканти като Майлс Дейвис и Кийт Джарет. Но това са по-детски спомени, минало е.BILIANA 2

Какво се случва с теб в настоящето?
Занимавам се главно със съвременна музика и работя с творци, които са актуални и практикуващи. Но за да достигна до един такъв музикант, било то композитор, инструменталист или съмишленик, преминавам през палитра от информация. Така открих челистката Ага Дзюбак, с която направихме дуо “Кая”, а заедно с нея и тромпетиста Росен Захариев сформирахме трио “Frinity” (комбинация от думите free – ’свободен’, и trinity – ’триединство’), също колегите ми от два ансамбъла, с които работя в Бостън – “Радиус”, с който свирим от барокова и класическа до съвременна музика, и другият е “Нота Риотос”, с който изпълняваме само нова музика. С Бостънския модерен оркестър също представяме живи композитори и се осъществява личен контакт с тях. Това са хора новатори, които с творчеството си допринасят за развитието на съвременната музика. Така както за своето време са били Бетовен, Стравински, Равел, Дебюси – създали са нещо, което не е било правено дотогава.

Би ли споменала някои имена?
Веднага мога да назова такива, които са всепризнати – унгарския композитор Лигети, също Джон Кейдж, Морган Фелдман, Джордж Крамп. Искам да спомена и едно българско име – Лазар Николов; той не е постигнал тяхната известност, но е наистина много голям автор.

Какво извън музиката те зарежда?
Природата, планините, преходи на големи разстояния, пътуванията по света. Естествено, и определени хора, с които всичко това е споделено. Моите приятели.

Има ли места, на които обичаш да се връщаш?
Има такива места в Доминика (Доминиканската република – б.а.) и в България. Имам едно много любимо място – Карадере, на нашето Черно море, което дано опазим от застрояване. Този плаж ми е много на сърцето.

На какво искаш да научиш децата си?
На всичко, което знам, искам да ги науча – и на отношение към музиката, и на това, което за мен е ценно или не е ценно. От какво да се пазят, какво да обичат… но не мога много да ги уча, защото са като един съд, пълен със собствени неща и те трябва просто по някакъв начин да ги извадят от себе си.

А ти какво научаваш от тях?
О, те са такива антени към това, което някои наричат Бог. Аз избягвам да го наричам с думи – децата имат много директна връзка с тази сила. Учат ме на искреност: когато ти се плаче – да плачеш, когато ти се смее – да се смееш.

Едно пожелание към самата себе си?
Да ми се случват всякакви слънчеви емоции и животът ми да е шарен.

Add comment