Музикалният театър със 100-годишен юбилей

Истинското раждане на оперетата у нас е през 1917 г. Тогава ентусиастът Ангел Сладкаров събира първата професионална оперетна трупа, която играе в театър „Одеон“. Артистите Надя хаджи Иванова, Цветана Зографова, Цветана Руменова, Донка Палазова, Генчо Марков, Иван Радев и 30 хористи, заедно с гвардейски оркестър, подлудяват София с изпълненията си. Руска Колева подготвя балета, а режисьор е П. К. Стойчев. На 10 февруари 1918 г. се е състояла премиерата на „Маркиз Бонели“. Тази дата се счита за началото на професионалното оперетно изкуство в България. През същата година се играе „Царицата на чардаша“, а през следващата – 1919 г., е основан и оперетен театър „Ренесанс“. Ръководители са Кръстьо Сарафов и Петко Атанасов. В трупата пеят Асен Русков, Ангел Сладкаров, Мими Балканска. Следва създаването на театър „Корона“ – все предшественици на днешната Оперета, единствена на Балканите.

На сцената на Музикалния театър са играни всички класически оперетни шедьоври на Щраус, Лехар, Калман, Офенбах, Супе. Български и чужди оперети и нашумели заглавия на мюзикъли са неотменна част от репертоара. Традиция, която продължава и до днес!

За да ни разкаже повече за юбилея, а и за развитието на театъра през последните години, се срещнахме с настоящия директор – Марияна Арсенова.

Тя даде това интервю за сп. „Черга“ в навечерието на 100-годишния юбилей на Музикалния театър, който се кани да отбележи подобаващо. В кабинета си ни посреща ослепителна, крехка, артистична дама с дълбок глас, 24-каратова усмивка и английско чувство за хумор. Омайна, уханна и леко смутена от хаоса на бюрото й: „Какво да се прави – зодия Дева съм с асцендент Скорпион, но май нямам нищо общо с реда при Девите, но от Скорпиона имам много“.

Предстои Ви юбилей – голямо събитие, 100-години Професионален оперетен театър в България…

Много се вълнувам, дано успея наистина да осъществя този юбилей достойно. Патрон ще бъде вицепрезидентът Илияна Йотова. Тази година отново ще играем в НДК. На 1 октомври откриваме юбилейния сезон с голям тържествен концерт. А на 30 септември балет „Арабеск“, които имат 50-годишнина, играят „Ромео и Жулиета“. Ще има нова постановка на „Царицата на чардаша“ с режисьор от Виена. Ще се постави и  „Фантомът на операта“ – моята мечта. Както и на всеки, който се занимава с изкуство. За първи път свободните права се дават на нас, на българи.

Невероятният мюзикъл „Булевардът на залеза“  също се играе на сцената на Музикалния…

Да, голямо постижение беше премиерата. С „Булевардът на залеза“ – този мюзикъл-трилър, акад. Пламен Карталов ни изнесе един урок как се работи на високи обороти. Показа как, за да се получи един невероятен продукт, трябва да работиш в темпове, в които не поставяш условия и претенции. Премиерата му в България се състоя седмица преди премиерата в Ню Йорк на „Сънсет булевард“ с Ген Клоуз. Толкова тежко беше, докато излезе тази премиера! Не се спрях да ходя до Кремиковци и до разни строителни фирми, заради една огромна 11-метрова метална въртяща се конструкция. „Оперната певица идва“, казваха, като ме видят, но въпреки това постановката се получи успешно.

Направихте и нови постановки, за които се плащат права, а парите за това, както е известно, все не стигат.

Съумяхме да направим две заглавия, които привлякоха публиката. Организирахме летни турнета. Намериха се много спонсори, които ни помогнаха. Без да обновим репертоара, няма как да привлечем публиката. Благодарение на спонсорите взехме правата на „Булеварда на залеза“. Сега, както вече казах, имаме разрешение и за правата на „Фантомът на операта“, което ще бъде невероятно събитие за театралната общност в България и в музикалните среди по целия свят. Имахме и много силен концерт – Оперетен бал в зала 1 на НДК.

След много перипетии Музикалният театър отскоро си има легитимен директор, назначен след конкурс, и това сте Вие.

Да, от година и половина, вече съм директор на Центъра, който обединява балет Арабеск и Оперетата, като обаче Музикалният театър и Арабеск си запазват своята автономия. Била съм във всякакво време на работа в този театър. Както когато Оперетата беше един от малкото театри в София, така и днес, когато публиката има възможност да избира от много жанрове и постановки, телевизия, Интернет. Първо бях временен, а сега вече назначен директор, след официален конкурс от Министерството на културата. Имаше много перипетии, права сте. Финансовото положение също беше тежко, но се справихме. Изплувахме. Стремежът ми е да върна пълните салони и да възпитаваме добрия вкус на публиката.

Имате необичайна съдба. Въведете ни в „либретото“ на живота си!

Аз съм просто Мариана Арсенова, 20 години солистка в Оперетата. Изпяла съм всички централни музикални роли от репертоара на класическата оперета. Пеенето е мечтата ми, сбъдната в професионално отношение. Омъжих се много млада, сега имам втори брак. Удовлетворена съм. Дъщеря ми е много артистична, но стана юрист, не артист. Но никога няма да забравя и първата си професия, на която аз много държа –  акушерка. Смятам, че между двете професии има нещо много общо.

На пръв поглед нищо общо….

Напротив, това, което ти е дадено отгоре, е общото. Акушерството е занаят и там наистина ти трябва Божията помощ, но и опит. В ръцете си поемаш новия живот. Когато си на сцената също си само проводник на таланта, който ти е даден, пак свише. За да го предаваш на хората. От лекарско семейство съм, в кръвта ми е и едното, и другото.

Наскоро имахме концерт, изнесен за Медицинска академия, и си говорихме с ректора, че аз съм липсващото звено между медицината и изкуството.

Какво си казвате днес, когато трудностите са по-малко?

Господи, благодаря ти! Нашият театър е уникален на Балканския полуостров – оперета и мюзикъл. Музиката му е толкова красива.

Когато виждам пълните салони, получавам увереност, че театърът ще се възроди, а сега, с успеха на “ Булевардът на залеза“, смятам, че вървим към възход.

Аз лично съм дух, който има нужда да се усъвършенства. Оперетата е единственото изкуство, което пръска шампанско, искри и житейски оптимизъм, красота, младост, усмивки, любов. Моята цел е театърът да стане привлекателен и за следващите поколения.

А не както племенникът ми казва:

„…колко много познати мелодийки от GSM-а ми има тук..“

Оперетата ще я има и след още 100 години, за GSM – ите, не знам.