Cherga BG

Музей “Искра” съхранява тракийската култура

Траките са най-старото население по нашите земи, носители на уникална и богата култура. Казанлъшката котловина е един от районите с най-висока концентрация на археологически паметници, свидетелстващи за техния бит, обичаи, религия и общество.
Проученият през 40-тe и 50-те години на ХХ в. тракийски град Севтополис дава ценна научна информация за живота на тракийското население от елинистическата епоха, а изследваните над 20 гробници попълват познанията за религиозните им представи и вярвания. Изградени в периода V- ІІІ в. пр. Хр., те впечатляват с разнообразието на планови решения, строителна техника, монументална архитектура и стенописна украса.За тракийското наследство в района се грижи Историческият музей “Искра” в Казанлък, който е сред най-старите, най-богатите и най-известните музеи в България.
В зала трезор на музея са изложени най-новите златни, сребърни и бронзови находки от тракийските храмове-гробници в региона, включително уникалния златен венец на Севт III.
Първият български паметник под егидата на ЮНЕСКО е Казанлъшката гробница от края на IV век пр. Хр. Световната си известност дължи на уникалните стенописи в коридора и куполната камера.
В могилата Оструша близо до гр. Шипка през 1993 г. е открит най-големият дотогава представителен гробнично-култов комплекс с 6 помещения на площ от 100 кв. м, датиращ от IV в. пр. Хр. Една от камерите е запазена. Вдълбана е в гранитни блокове от 60 т.
Шедьовър на тракийската архитектура е храмът в могила Шушманец от V в. пр. Хр. Централното помещение е кръгло с купол, поддържан от красива бяла колона с дорийски капител. От диска над него излизат радиално блокове, които символизират слънчеви лъчи.
През втората половина на V в. пр. Хр., от прецизно обработени каменни блокове е изграден представителен монументален храм в могила Голяма Косматка. Той има впечатляваща фасада, необикновено дълъг 13-метров коридор, три просторни помещения. В първото е принесен в жертва кон. Следващото е кръгло и е покрито с купол. Третата камера е издялана в огромен гранитен блок с моделирано погребално ложе и двускатно покритие, така че да наподобява саркофаг. Дълго време съоръжението е използвано за храм, в който в самото начало на III в. пр. Хр. е погребан тракийски владетел, вероятно Севт III.
В могилата на Грифоните /IV в.пр.Хр./ е проучена гробница с представителна фасада с украса от два пиластъра и релефен фронтон. Входовете към преддверието и куполната камера са се затваряли с двукрилни каменни врати. Кръглата камера е покрита от изящно построен купол. Срещу входа й е разположено ложе, пред което има стъпало от каменен блок с моделирани лъскави лапи.
Гробницата в могила Хелвеция от средата на IV в пр. Хр. се състои от дълъг и широк коридор, преддверие и камера. Стените и подът и на двете помещения са измазани с фина бяла хоросанова мазилка. Върху нея са нанесени хоризонтални и вертикални жлебове, сякаш стената е изградена от големи мраморни блокове.
В могила Светица е разкрит зидан гроб, в който е извършено погребение на представител на тракийската аристокрация от V в. пр. Хр. – един от най-ранните и най-богати гробове откривани в Долината на тракийските владетели. Положен е с пълен комплект въоръжение. Най-впечатляващият предмет от погребалния инвентар е златната маска, положена върху лицето на починалия. Изработена е от масивна златна пластина с тегло 673 гр. Предадени са индивидуални черти. Традицията за поставяне на погребални златни маски датира още от бронзовата епоха, засвидетелствана в Микенските шахтови гробници, като най-популярната е т.н. Маска на Агамемнон.

Таня Кръстанова

Add comment

+ 13 = 14