“Мома се с рода прощава” или сватбата по българските земи

Векове наред българските земи са населявани от хора с различни етноси и религии. Наслагването и преплитането на традиции и вяра е довело до огромно богатство от сложни обреди и обичаи, изпълнявани по различни поводи и наситени с много символика. И ако някой смята, че всичко това е останало само в учебниците и в преданията, време е да стегне куфара и да посети община Гърмен. Сгушена между планините Пирин и Родопи, общината е кътче спокойствие с красивата си природа и автентична самобитност. Характерно за тази част от България е преплитането на двете основни култури – християнска и мюсюлманска. В резултат на това установеният и запазен празничен календар, смесица от минало и настояще, е твърде любопитен както за туристите, така и за изследователите. Уникални, твърде пъстри и колоритни са обредите, свързани с един от най-важните периоди от живото на човека – сгодяването и сватбата. В тази югозападна малка част от България все още може да се видят ритуали от турската традиционна сватба, от сватбата при българите мюсюлмани, от църковната християнска венчавка. И ако не разполагате с достатъчно време, за да посетите селата Дъбница или Рибново, където днес младите все още се женят по каноните на традицията, Ателието за развитие на традициите в с. Гърмен може да ви предложи всичко това в музикалния спектакъл „Мома се с рода прощава“.
Интересен за туриста е моментът с къносването на булката или т.нар. „къна гедже“ от турската традиционна сватба. Ритуалът се извършва в дома на младоженката. В празничния ден там се събират най-близките й жени – майката и сестрите. Към тях се присъединява и жената, която извършва къносването на ръцете. Преди то да се направи, жените обикалят стаята, пеейки сватбени песни. Тук булката получава и своите дарове от свекървата. Любопитно също е, че традициите повеляват този момент от церемонията да минава без присъствието на мъже. Представителите на силния пол, заедно с младоженеца, стоят на двора и играят кръшни хора под звуците на тъпана и зурлите. Когато всичко по младоженката вече е готово, тя излиза навън, приема поздравления и се присъединява към хорото.
Сватбата на българите мюсюлмани, която все още е част от живота на жителите на с. Рибново е уникална за България. Тя е съхранила старите български обичаи при сгодяването, пречупени през призмата на местните традиции, повлияни от исляма като религия в региона. Сватбеният ритуал е петдневен. Първите два дни са посветени на гощавки и показ на чеиза на булката пред цялото село. Следобед на втория ден започва облепването на лицето на булката, което местните наричат „гелина“. Както при турската сватба и тук ритуалът се извършва в дома на младоженката. Лицето на младата жена се намазва с крем и се облепва с цветни пайети от жените-роднини. Когато булката е готова, сестрите на бъдещия й съпруг я повеждат към чеиза, където тя дарява най-близките роднини от момковия род. Самата венчавка се извършва от ходжата в къщата на момчето – техният бъдещ дом. Веселието продължава и през следващите три дни, и всички жители на селото минават да честитят на младото семейство. Според обичая младоженците не излизат навън до третия ден след сватбата. И както всяка сватба и тази е съпроводена с много песни и танци на мегдана.
Сватбените тържества обикновено се правят от късна есен до ранна пролет, когато е приключил активният трудов сезон на полето.
Картината на сватбите по българските земи не би била пълна, ако не споменем и традиционния християнски сватбен обред, който, разбира се, също присъства неизменно в този край на страната. Венчавката се извършва от свещеника в църквата в присъствието на кумовете, роднините и приятелите. Интересен момент от нея е „обручението“ с размяната на пръстените, „венчаването“ и обиколката на храма.
А тези, които вече са забравили подробности от сватбения ритуал от близкото ни минало, имат възможност да го видят отново. Сключването на граждански брак се извършва в ритуалната зала, в присъствието на длъжностно лице и със съответните тържествени слова. Тук младоженката е облечена в обичайната за случая бяла рокля, а върху реверите на гостите са закачени дадените като дар от булката кърпи.
„ Колкото и да са многолики и разнообразни сватбените обреди, което се дължи на различията в религиите и многото влияния през годините, те се обединяват от вярването, че това е един преходен период от човешкия живот. Хората считат, че при преминаването от един социален статус в друг, младоженците са твърде уязвими и чрез ритуалите се цели те да бъдат предпазени “, казва Албена Георгиева от института по фолклор при БАН, която е сценарист на музикалния спектакъл „Мома се с рода прощава“.