Той се казва Светлин Петров. Всички го наричат Силвио. Подобно на хилядите наши сънародници, напуска страната, за да дири щастието си в Неизвестното. „Имаше тръпка, неизвестността не ме плашеше, а беше предизвикателство и пораждаше стремеж за успех.“ Успява с упоритост, след всички изпитания и трудности, след смяна на професии. Вече над 25 години живее в Италия. Съвременните технологии и информатиката са неговата стихия и поприще за реализация. Трудно е да се каже дали е български италианец или италиански българин… Кое от двете надделява? Преценете сами, чрез отговорите му в интервюто за списание „Черга“.
Какво Ви харесва най-много в България?Има ли предимства страната, в която живеете, спрямо живота във Вашата родина?
Сложно е да се сравняватдве държави. Те са като два свята, които са георгафски близки, но сразличия във всичко останало. И двете са хубави, всяка си има своите предимства и недостатъци. България – тази прекрасна моя родина – колкото ми е далечна, толкова ми е мила, красива и дива. Природата е най-хубавото, което притежаваме със всичките нейни ресурси, планини с реки и гори, море със златни пясъци, от които за съжаление забогатяват най-вече чужденците.
Колкото до страната, в която живея, предимствата са неизброими, но не са незаменими. Може би само залеза в морето, който съпровожда половината от моя живот, ще трябва да го заменя някога с Българския изгрев над морето… може би.
Ако помоля да охарактеризирате българите с 5 думи, те са?
Едва ли са достатъчни толкова малко думи за да се характеризира толкова колоритен народ. Влюбени в себе си, в колите си, в жените на съседите си, в ракията, която “домашна да е тя, дори и да умра!”. Енергични и нелогични. Типичното е, че винаги се гледа какво имат другите и не се оценява това, което всеки има.
Кажете ми една българска поговорка или анекдот?
Поговорката: “Не е важно аз да съм добре, важното е другите да са зле”. Според мен, тя точно и обосновано характеризира Българите. Трябва да спрем да гледаме в двора на съседа и да мислим, че неговата ливада е винаги по зелена, неговата кола по-голяма и неговата жена по-хубава. Няма нищо по-хубаво от своето. Радвайте му се с любов и уважение, защото в живота често се случва, докато се радвате на чуждото, да загубите своето!
С какво от родината си не бихте се разделили никога, където и да сте?
С надеждата да видя България истински независима и достойна за уважение държаваза да се завръщам с още по-голяма радост в нея, с планините и горите, спомените и патриотизма към страната, в която съм се родил, въпреки че от години съм в чужбина. Приятелите от детството – тези чисти и неопорочени души, завинаги са останали част от моята България. Неделим от мен е българският дух и ината, който ни е помогнал да оцелеем през вековете и ни помага да успяваме навсякъде по света!Незабравим евкусът на бозата, баничките, локума, сиренето… По този повод мисля, че не трябва да има българин, който да не е гледал филма “Таралежите се раждат без бодли”. Този филм, със своята непринудености до днес вдъхва оптимизъм не само на децата, но и на възрастните, кара ме да вярвам, че все още може да имаме прекрасно бъдеще в България.
Бихте ли споделили 3 неща, които открихте в новата страна?
Открих това което в България беше загубено – спокоен, успешен и щастлив живот, изграден върху човечността, възпитанието в любов към семейството и уважение към хората, гостоприемството. Семейството е центъра на живота,неговия смисъл, а не лъскавата кола, паркирана пред входа на панелката. Хората в Италия са учтиви, поздравяват се почти навсякъде, не дъвчат храни, когато вървят по улиците, не пият бири и напитки, докато пътуват с градския транспорт, не плюят семки по спирките и почти не пушат в движение. Уважават се и си помагат взаимно.Тъжно е да споделя, че в чужбина открих дом и уют, приятели и уважение, каквито и до ден днешен не виждам в България,дори когато за кратко съм тук.
Има ли нещо в България, което ако можехте, бихте променили? Какво е то?
Сега виждам една прекрасна страна с хора, които още преди да се насладят на свободата и демокрацията, почти са ги загубили… Затова бих променил мисленето на обикновените хоратака, че да могат да погледнат на живота си с други очи. Вместо да са вкопчени в решаването на ежедневни и елементарни проблеми, да се опитат да ги предотвратяват, за да ги избегнат изцяло. Мислите на хората да са над моментната ситуация, с поглед към бъдещето на всички. Народът да е по отзивчив и възпитан, а политиците да служат на тези които са ги избрали, а не на онези, които им плащат. Струва ми се, че ако можех да направя тези промени, ще се измени обликът на страната и ще се сме щастливи, отново всички да се гордеем с нашата България.
Кое Ви се стори най-странно или с какво свикнахте най-трудно, когато пристигнахте?
Трудно е да се припомнят усещания след повече от 25 години. Имаше тръпка, неизвестността не ме плашеше, а беше предизвикателство и пораждаше стремеж за успех. Може би, да науча езика беше най-трудното изпитание. С останалите хубави неща бързо се свиква и честно казано, вече по-скоро ми е странно и трудно всеки път, когато се връщам в България.
Лесно ли научихте чуждия език и какво ви затрудни най-много в него?
Не го научих лесно и бързо,определено. Това може да се счита за един от най-трудните моменти от моят живот. Никога не са ми се отдавали чужди езици. Най-много ме затормозваше определянето на родовете. В италиансия няма среденрод, а някои думи, които в българския са от женски род, в чуждия език бяха от мъжки и обратното.Това пораждаше някаква съпротива в мен, често предизвикваше комични ситуации и объркване. Не можех да си представя, че една изящна лъжица от женски род, с която в България ядях сладолед, на запад ще е „мъжка“?! Чак да ти стане неприятно да я оближеш!… Какво да се прави? И на Запад няма нищо перфектно.
Как бихте рекламирали България пред вашите сънародници ?
Рекламата есложна и деликатна дейност. Не знам как точно бих рекламирал България, защото от ¼ век не живея в нея. Всичко е променено и съвсем различно от спомените ми, преди да я напусна. Опасявам се, че моите посещения тук, от време на време, не са достатъчниза да придобия реална и пълна представа за най-хубавите предимства на страната. В такива случаи, често си казвам: „По добре да си мълча и да мина за невеж, от колкото да отворя уста и да разсея всяко едно съмнение.“
Какво е Вашето лично послание към нашите читатели?
Ако едно време трябваше да опознаем красотата на родината, за да я обикнем, днес трябва да опознаем и нейната история, за да си припомним колко хубава, велика и уважавана беше тя. Живеем в сложна политическа обстановка и само обединените усилия на всички сънародници в страната и извън нея, могат да издигнат България на висотата, която заслужава. Сега повече от всякога трябва да се обичаме, да се уважаваме и да си помагаме. Където и да се намираме по света, ние сме един народ, а родените тук сме завинаги българи!Бъдете оптимисти и вярвайте в нас, както в себе си.
Интервю на Д-р. инж. Гинка Стоева
Alya
admin
Add comment