Манастирът „Св. Св. Козма и Дамян“ се връща към живот

Ако се изключат жителите на околните села, малцина знаят, че в планината Черна гора от векове има православен манастир. Някога той е бил средище на православната вяра и книжовността. Днес е единственият действащ манастир на територията на Пернишка област.
Манастирът “Св.Св. Козма и Дамян Безсребърници”, наричан още Гигински или Черногорски, се намира на 60 км западно от София. Разположен е в подножието на черногорския връх Китка, близо до селата Гигинци, Еловдол и Брезник.
Започнал историята си преди близо десет века, манастирът е преживял всякакви превратности на съдбата. Почти напълно разрушен през XX в., днес той се връща към живот, благодарение на монаси и дарители.
За миналото му се знае твърде малко, защото всички хроники са унищожени. Известно е, че е съществувал по времето на Второто българско царство и бил изографисан от местни майстори.
По време на турското робство обителта на два пъти е била разрушавана, а в началото на ХІХ век манастирът е възстановен от светогорски монаси от Хилендарския манастир на сегашното си място, близо до аязмо с лековита вода. Те основали в обителта килийно училище, в което децата от околните села се учели на вяра, четмо и писмо.
С установяването на комунистическата власт в България отново настъпват тежки дни – монасите са прогонени и манастирът е използван за концлагер, пионерски лагер, обор. След края на комунизма в него пристигат монаси, за да възстановят духовния живот. Благодарение на техните усилия днес, след петдесетгодишно прекъсване, манастирът отново е постоянно действащ. 200-годишната му сграда обаче е в окаяно състояние и монасите разчитат на дарители. Манастирът се нуждае от средства за възстановяване на старото манастирско крило, довършване на новата част, облагородяване на околните пространства, изграждане на постройки за нови функции като места за хранене и за пребиваване на туристи извън манастира.
Напоследък „Св. Св. Козма и Дамян“ става популярен и с вината „Монастир“. Червените вина от тази серия са произведени от сортове грозде, засадени в едно единствено лозе в района на долината на р. Струма – в землището на с. Долно Спанчево.
Манастирът е наемател на лозовото насаждение и монасите участват с консултации по технологията за отглеждане на лозето, като черпят опит от събратята си в Света гора. Всяка година те освещават лозето при зарязването му на 14 февруари – празника на лозарите Трифон Зарезан.
Лозето е на северозападен склон в полите на Пирин, на юг от Мелник – истински климатичен оазис за отглеждане на грозде. Тук слънцегреенето е рекордно – до 229 дни в годината. Като цяло, това е един район за прекрасни червени сухи вина, богати на екстракти, алкохол и свежи аромати.
Самото грозде е внос от Франция и включва сортовете мерло, каберне фран, совиньон, сира, гренаш, каладок и пти вердо. Вината са произведени и бутилирани във винарска изба Св. Врач в Сандански.