Маестро Никола Гюзелев в нова роля

След близо половинвековна бляскава кариера по световните оперни сцени, днес прославеният български бас Никола Гюзелев – “гласът, който може да направи каквото си поиска”, се изявява на ново поприще. Преди 15 години маестрото добави на визитката си към “дипломиран художник и оперен артист” и “вокален педагог”. “Гласът, който вае”, прие предизвикателството на една нова роля – да извайва млади оперни дарования. На нея той се отдава с присъщата си всеотдайност, с цялото си сърце и душа. Днес маестро Гюзелев разказва за своята bottega (итал.), както сам нарича ателието си, и за работата с младите баси и баритони.

ЗАВЕТЪТ НА БОРИС ХРИСТОВ
-Предизвикателството да се занимавам с преподавателска дейност ме споходи през 1993 г., след една знаменателна среща с големия наш бас Борис Христов. Той ме хвана за ръцете и силно ги стисна. Откъде се взе тази сила у него?! Разделихме се безмълвно. Може би без този силно изживян миг нямаше да продължа неговото дело. Почувствах приемствеността. Скоро след това Борис Христов почина. Дотогава се възхищавах от всеотдайността на моя учител – проф. Христо Бръмбаров, и други известни певци, които пееха и преподаваха. Но аз не можех като тях да се разкъсвам между две дейности, всяка от които лично за мен изискваше целия ми запас от творчески сили. Случваше се някой млад певец или колега да ми иска съвет. Аз никога не отказвах. Но явно не беше дошло времето…

НАЧАЛОТО
-По онова време живеех в Рим. След уреждане на административните формалности поех Римската академия на Борис Христов като директор и преподавател. За две години два курса даровити млади оперни певци от България усвояваха тайните на белкантото. Така започна моята педагогическа дейност. Успоредно с работата в Академията се занимавах и с италиански певци. Сред учениците ми имаше японци и кореец.

НАЙ-ДОБРИЯТ СРЕД ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ
-От моите първи ученици трябва да изтъкна баритона Владимир Стоянов. През 1999 г. той дебютира в Миланската скала, а днес прави прекрасна кариера по света. С него сме си партнирали в България и в чужбина. Записахме и пет дуета из опери на Верди. Той притежава глас, чувственост, музикалност, артистичност. Според мен, а същото твърдят и други специалисти, в момента Владко е най-добрият баритон в света.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ В СОФИЯ
-След завръщането си в България продължих да работя с някои от специализантите в Рим. Дойдоха и други. Някои – за кратко време, други – за по-дълго. Сред тях беше и басът Николай Кърнолски, който днес пее по света. Много певци, вече не помня броя им, преминаха през моята “ботега”.

“БОТЕГАТА” НА МАЕСТРОТО
-Може дърводелецът да е добър, а дървото да не става. Не всички могат да станат блестящи големи артисти, но овладяването на гласа е важно. Вече 15 години работя чистосърдечно. Много съм взискателен, но толерантен. Добил съм опит и обясненията ми вече са по-опростени. При много от певците се чудя как да оправя допуснатите грешки при академичното им обучение. Към всеки се отнасям индивидуално. Може да се каже, че в този смисъл вече съм направил кариера като педагог.

АСИСТЕНТКАТА
-Корепетиторката Йоланта Смолянова ми е като асистентка. Притежава добра техника, чувствителност, свири на прима виста. Натрупа опит. Не се пести, много е издръжлива, много старателна, съсредоточена. Работи сериозно. Истинска професионалистка.

КОНЦЕРТЪТ
-Предложението за концерта дойде от директора на Националната художествена галерия доц. Борис Данаилов. Прегърнах поканата. Нали съм и художник. Галерията предложи една друга, по-различна обстановка. Събраха се момчетата – баси и баритони, които нямаха ангажименти в момента, и се подготвихме. А датата съвпадна и с моя рожден ден. Така се получи, че младите певци – “моите следовници”, както ги нарече доц. Данаилов, пяха в моя чест. Това беше техният поздрав за моя празник. Прочутата Ария на Клеветата от “Севилския бръснар” на Росини подех аз и бе продължена великолепно от седмината “Дон Базилиовци”.

СЕДЕМТЕ “ДОН БАЗИЛИОВЦИ”
-Някои от тях са солисти на опери в България и чужбина. Други се изявяват на концертния подиум. С Бисер Георгиев сме пели на сцената на Софийската опера в “Дон Карлос”, преди да стане мой ученик. Мариян Йованоски и Игор Дурловски са от Македония. Най-младият, 19-годишният бас Владимир Попов започна да се занимава с оперно пеене при мен. Аз просто го направлявам. Какъвто е висок, слабичък, източен и възпитан, би бил страхотен Дон Кихот в едноименната опера.
Орлин Невенкин през октомври ще представя България на песенния конкурс “Борис Гмиря” в Киев, а аз ще бъда член на журито.

УЧЕНИЦИТЕ ЗА УЧИТЕЛЯ
Бисер Георгиев: “Работи с всеки според индивидуалните проблеми и природни дадености, за да отсее най-доброто. Контрол, насока за изчистване на неправилните навици и изработване на нови като музикална интерпретация на отделни фрази. Гласувам му максимално доверие за всяка една забележка.”
Добромир Момеков: “Много интересна личност. Говорим по много теми. Обсъждаме какво точно е написал авторът: ноти, текст, забележки. Страшно много научаваш за интерпретацията, ако знаеш как да го слушаш, а той е един от най-големите интерпретатори на италианската, френската и руската опера.”

ОТГОВОРЪТ НА МАЕСТРОТО
-Не се съмнявам в тяхната искреност. Моите намерения са били да ги науча да бъдат честни към това, което правят, да не се страхуват и да го правят с любов, защото това е трудно изкуство. Радвам се, че съм успял.