Cherga BG

“Липсва ни България и непринуденият контакт с хората там…”

Sasho Kostov - Pastel 1 - 80x60sm - 600lvЙордан Костов живее в Америка, Балтимор, от шест години. Директор е на центъра по съвременни сензорни технологии в университета в Мериленд. Съпругата му – Гергана Костова, е в САЩ от 2002 г. Следва в университета в Мериленд и работи върху изготвянето на дигитален архив за културното наследство на щата.

Защо избрахте Америка – мечта, случайност или желание да напуснете България?
Йордан: Всичко бе случайност. Бях главен асистент в Техническия университет в София, специалност Биотехника. Търсих начин за специализация навън, по-специално в Германия, тъй като вече бях посещавал тази страна. Не се получи. Реших да опитам в Англия и САЩ. Оказа се, че съм изпратил писмо на сегашния ми шеф, който е разполагал към момента със средства за специализация, и аз съм първият, който се обажда.
Гергана: Дойдох тук заради съпруга си. Работех като асистент в катедрата по славянски литератури в Софийски университет и много обичах работата си със студентите, но избрах да последвам съпруга си. Какво ли не прави любовта…

Какво очаквахте от Америка и оправдаха ли се очакванията Ви?
Йордан: Очаквах работа и трудности. Аз съм завършил в Русия, специализирал съм в Германия, бил съм за кратко в Испания. Добре знам какво е да си в чужбина. Работа се намира, има поле за изява. А трудностите са част от живота, но са преодолими. Хубавото е, че американците са по-малко ксенофобски настроени в сравнение с други чужденци.
Гергана: Дойдох без очаквания. Знаех единствено, че ще ми бъде трудно да си намеря подходяща работа. Пътят на адаптация беше труден, но тръгнах във вярната посока. Избрах работа, която съчетава хуманитарното ми образование с новите информационни технологии. Ще се радвам, ако мога да приложа всичко, което усвоявам като знания и умения тук, за пълноценна комуникация между Щатите и Източна Европа и по-конкретно България.

Кое е общото и различното между България и Америка? Приличат ли си българите и американците?
Йордан: Ами…хора. Българите прекалено много се оплакваме. Американците все ти се усмихват, но не е ясно какво си мислят. Общото е бюрокрацията – и в Америка, и у нас е голяма. Пари в САЩ рядко се предлагат, още по-рядко се вземат. А ако се разбере и докаже, следва съд, затвор. В Балтимор например местният шеф на полицията харчил държавни средства. Осъдиха го, излежа година и половина и сега не може да си намери работа – съден! Различното е отношението към света. Тук са индивидуалисти, всеки прави каквото си иска, а на българите все още ни липсва достатъчно самочувствие.
Гергана: Бих добавила, че тук системата с “връзките” при намиране на работа е изведена в нещо легално и естествено. Наричат го “networking”. Всеки може да предложи човек, който счита за подходящ за дадена свободна позиция в местоработата си. Работещият се явява гарант на предложения нов човек. Този тип отношения се стимулират. Друго, което може да учуди българина, е, че много от американците не са напускали страната си. По-малко от половината се интересуват от останалата част на света. Новините по телевизията са предимно от страната им.

sasho kostov

Липсва ли Ви България?
Йордан: Да. Близките, приятелите, сиренето, трамваите, Борисовата градина, хубавият климат…
Гергана: Да, най-вече семейството и приятелите. Липсва ми непринуденият контакт с хората в България и удоволствието да изпия едно кафе на открито в София.

С какво според вас трябва да се гордеем ние, българите, независимо къде се намираме?
Йордан: И ние сме дали нещо на света….кирилицата, киселото мляко, розовото масло…
Гергана: Имаме добра образователна система, което е фактор за успеха на българите, решили да учат в чужбина. Имаме красива земя и ценна история, която впечатлява чужденците. Наскоро носих тениска с отпечатък на букви от глаголицата и двама студенти – кореец и китаец, ме разпитваха за нашата азбука, която им се стори странно близка до тяхната.

Бихте ли се върнали в България?
Йордан: Разбира се. Когато си намеря подходяща работа в България, която да отговаря на квалификацията ми.
Гергана: Да, бих искала след време да се върна в България и да приложа наученото тук и у нас.

Смятате ли, че животът в Америка е като в приказка?
Йордан: В приказките има добри феи, които правят чудеса. В Америка има много работа, денонощно. Другото е, че има и кой да оцени този труд.
Гергана: Америка не е приказна страна. Радвам се обаче, че дойдох тук, за да видя живота в една напълно различна светлина.

Add comment

32 + = 42