Cherga BG

Лихтенщайн: Приказка без край

OLYMPUS DIGITAL CAMERAНавлизайки в Лихтенщайн се озовавате в една истинска смесица от Швейцария и Австрия. Планините са типично швейцарски– с остри и непристъпни зъбери, а селцата са в австрийски стил– с кокетни дървени къщички и тераси, потънали в цветя и зеленина. Всичко останало, обаче– промишленост, банково дело и пр.–, е изградено по лихтенщайнски образец.

В Лихтенщайн пристигнахме в един слънчев ден и попаднахме направо на централния площад на Вадуц. Оттук тръгва прословутото червено-синьо влакче, подобно на нашите из „Слънчев бряг“, което развежда многобройните туристи и се е превърнало едва ли не в символ на столицата. Приятно изненадани сме от факта, че има записана беседа и на български език.

От нея човек научава, че общата площ на Лихтенщайн е 160 кв.км, държавата има дължина едва 25 км и ширина 10 км и се врязва като клин между Швейцария и Австрия– на десния бряг от горното течение на р. Рейн. Населението й е 30 000 души, като 2/3 от тях са от немски произход. Затова и официалния език тук е немският.

През далечната 1719 г. принц Адам Андреас фон Лихтенщайн закупил графство Вадуц и съседното владение Шеленберг и ги обединил в малка държава, която нарекъл на свое име– Лихтенщайн.

Днес тя обединява 11 селища- общини, всяка от които със свой герб и голяма административна и финансова независимост. Над столицата Вадуц величествено се издига замъкът от ХІІ в. на сегашния княз Ханс Адам ІІ, заел трона през 1989 г. Днес името му фигурира в списъка на 10-те най-богати хора в Европа.

Parlamenta na Liechtenstein

Освен че е четвъртата най-малка страна в света, Лихтенщайн се гордее и с други “най-…”, защото парадоксите тук изобилстват! Това безспорно е най-индустриалната страна в Европа „на глава от населението“. На всеки трети жител тук се пада една напълно автоматизирана телефонна централа. Княжеството разполага с няколко десетки модерни промишлени предприятия. През последните 25 години производството тук е нараснало… 500 пъти! С продукцията си от 50 млн. зъбни протези годишно, Лихтенщайн заема второ място в света в тази област. Тук се изработват и уникални съоръжения за строителството. Една от водещите в това отношение фирми– “Хилти”– е лихтенщайнска и централата й се намира в княжеството. Продажбата на пощенски марки в страната покрива 15 процента от държавния бюджет.

Още от 1923 г. Лихтенщайн има митнически съюз с Швейцария. От тогава княжеството е възприело швейцарския франк като официална валута, въпреки че днес тук можете да пазарувате и с евро. Валутата не е единственото общо между Лихтенщайн и Швейцария. Двете страни използват една и съща телефонна и пощенска система- швейцарската. Лихтенщайн на практика няма гранични пунктове– влезете ли в Швейцария, вече сте и в Лихтенщайн. Затова, когато напускате княжеството по посока на Австрия, на границата се развява червения флаг с белия кръст и служителите са от швейцарската гранична полиция. Между двете страни съществува общо икономическо пространство. Швейцарските дипломатически представителства се грижат и за интересите на Лихтенщайн в чужбина.

Maket na zamukaМакар че Лихтенщайн се числи към модерните страни, тук и до ден-днешен съществува малко по-специално отношение към нежния пол- тя последна в Европа призна избирателното право на жените. Друга добре известна „тайна” са ниските данъци, които карат много от големите компании да изнасят капиталите си в малкото княжество. Финансовите инспектори от години се опитват да разберат как огромни суми от САЩ, Канада и Европа избягват облагане, като изведнъж се оказват в някоя от 13-те лихтенщайнски банки. Данъчният процент тук е с 10 пъти по-нисък, отколкото в другите страни. Всеки чужденец може спокойно да създаде собствена фирма, като за регистрирането й трябва да заплати 30 000 швейцарски франка. След формалната регистрация, никой не проучва с какво всъщност се занимава новата фирма и с какви средства разполага. Затова не случайно тук са регистрирани 42 000 чуждестранни компании и броят им непрекъснато расте. Обикновено фирмите се легитимират само с малка табелка. На някои къщи забелязах десетки подобни– фирмите имат само пощенска кутия и задължителната банкова сметка в местната банка.

Табелките и къщите не се набиват на очи. За да ги видите, трябва да тръгнете из центъра на Вадуц пеша. Някога тук е имало блато, което през 1930 г. е било пресушено, за да бъде построен града. Със своите 5 000 жители, обаче, той прилича повече на село, отколкото на град. Но именно заради малките си размери, всичко в него е „кукленско“ и красиво като в приказка. Центърът му се състои от две улици, „Stadtle“ и „Aulestrasse“, и всичко е разположено от двете им страни– музеи, банки, сладкарници, пощата, магазини за сувенири…

Всяка година в Лихтенщайн пристигат туристи от цял свят, които са 23 пъти по-многобройни от местното население. Това, с което е известна страната, са нейните прословути вина, зъбни протези (за които вече стана дума) и уникални серии от пощенски марки, за които има изграден и специален музей. Там са експонирани над 300 матрици за печатане на марки и много документи, свързани с княжеската поща.

Населените места извън столицата обхващат 11 селища, разположени в непосредствена близост едно до друго. Да се определи докъде точно се простира едното и откъде започва другото би било непосилна задача за туриста, ако не бяха… табелите. Къщите се нижат в непрестанна върволица покрай пътя и, тъй като отдалечеността между последната постройка от предното село и първата от следващото е точно толкова, колкото и отстоянието между сградите в самото село, на една табелка са изписани и двете имена на селцата.Josef Rheinberger Memorial

Редицата от миниатюрни къщи, с фигурки на джуджета или други герои от приказки в дворовете пред тях, върви неспирно покрай шосето и само от географската карта можете да се ориентирате, че преминавайки през няколко села, неусетно сте стигнали границата с Австрия.

Add comment

9 + 1 =