Красен – столица на гъбата

В селото се намира най-големият гъбозавод на Балканите

Първия празник на гъбата в България отпразнуваха на 28 май в русенското село Красен. Има празник на боба, на тиквата, на ябълката, на розата – защо да няма и на гъбата? Все пак, в Красен е най-големият гъбозавод на Балканите, поясни кметицата Гинка Петрова. Затова и селото е избрано за „столица” на гъбата. Амбицията на организаторите е празникът да събира производители от цялата страна и от чужбина в живописното село, разположено в центъра на Националния природен парк „Русенски Лом”.

„Днес в завода се произвеждат средно 3 тона гъби дневно. Половината от гъбите, които могат да се намерят на българския пазар, идват точно оттук. Произвеждат се предимно бели печурки, но в асортимента има също кафяви печурки, кладници, пачи крак и други видове”, разказва Светослав Стоянов, директор на гъбозавода „Красен” АД. „Пазарът за кладницата е слаб у нас. Тя е трудна за обработка в домакинствата – трябва да се бланшира и панира. Печурката е по-традиционна.”

Гъбозаводът разполага с 14 халета, където сега целогодишно се гледат гъби. Площта им е седем декара. Пещерите, в които се култивират гъбите, са 10 – средно 2000 кв.м едната. На ден се вадят около 3,5 тона гъби. „Вадени са и по 10 тона дневно, но е доста трудно. Външните пазари в момента са основно Румъния и Гърция. По-силният е румънският – за там заминават по 9-10 тона бланширани гъби на месец. В бъдеще ще се заложи отново на производството на компост, на прясна и на бланширана култивирана печурка. Освен гъби, в завода се произвеждат доматени пасти и кетчуп”, казва г-н Стоянов.

Има легенди, че първите хора са произлезли от гъбите. Може би и затова в село Красен гъбите са на особена почит. Местните твърдят, че от тях могат да се направят повече от стотина ястия. И категорично демонстрираха уменията си на фестивала на гъбата – панирани, в баница, запечени и какви ли не още изтънчени специалитети. Всички гости на Фестивала на гъбата опитаха от производството на завода. Първата награда бе присъдена на ястието “плаващи медузи” – приготвено от гъби в сос със сметана.

Село Красене известно с каменните си кариери. Варовикът е използван от векове като строителен материал. Меките скали лесно се поддавали на обработка и през вековете в Красен се развила школа на майстори каменоделци. След добиването на варовика в скалите се образували широки кухини. След години в 10 от тези своеобразни пещери, които се оказали много подходящи за култивирането на гъби, започва производството им. В селото бил построен гъбозавод за тяхната преработка. Така, от 1966 година започва култивирането на печурки, а в построения в центъра на селото завод – производството на гъбни, зеленчукови, месни и месно-зеленчукови консерви. Местните хора разказват, че през онези години в завода за гъби е работело почти цялото население на селото. Традициите в гледането на гъби са стари, прославили са селото от бившия Съветски съюз до Германия, Швеция и Холандия.