Короната на българските средновековни царе – възстановка на миналото

Българските средновековни владетели като всички други царе са носили пищни корони, направени от ценни метали и скъпоценни камъни. По воля на съдбата всички български корони от това време са изгубени. Короната на Първото българско царство, носена за последно през 971 г. от Борис II, е отнесена във Византия и загубена завинаги. Същото се е случило и с короните на царете Роман и Самуил съответно през 922 г. и 1018 г. Не е известно каква е съдбата и на короната, с която цар Петър е обявен за цар на Втората българска държава през 1185 г. Известно е обаче, че на 8 ноември 1204 г. цар Калоян е коронясан от пратеника на папа Инокентий III кардинал Лъв със специално изработена корона и скиптър.

“И по разпоредбата на Ваша светлост той (кардинал Лъв – бел.ред.) ме помаза с миро, като ме благослови и ме посвети за патриарх … той (кардинал Лъв – бел. ред.) короняса и благослови цар Калоян, господар на всички българи и власи, и постави на главата му царска корона, и връчи в ръцете му скиптър”.

Липсват запазени изображения на цар Калоян, но най-вероятно неговата корона е носена впоследствие и от всички български царе от Втората българска държава до падането под османска власт в края на XIV век. Короната е била важен символ не само на монархията, но и на българската държавност, тъй като чрез нея Ватикана официално легитимира българския цар. Най-вероятно свещената короната е взета от турците при пленяването на цар Иван Шишман в Никопол през 1395 г. и съдбата й остава неизвестна.

Поради изключителната важност на царската регалия през 2015 г. директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров решава да възстанови царската корона като направи нейно копие по подобие на копията на средновековни корони, правени от други световни музеи. За автентичната изработка служат запазените изображения на царете Константин Тих и Иван Александър в Боянската църква и Лондонското четвероевангелие.

Короната е т.нар. камелавкион – вид корона, носена от византийските импера- тори. Състои се от челна златна диадема, за която са захванати два полукръгли обръчи, формиращи скелета чрез кръстосване във височина. Конструкцията е направена от 1,5 кг. чисто злато, а украсата й включва голям брой бисери и скъпоценни камъни (карнеол, хризопраз, гранати). Материалите за възстановената царска корона са дадени като безвъзмездно дарение от различни меценати. Днес короната може да се види в галерията на Националния исторически музей, посветена на българското средновековие.