Cherga BG

Копривщица – пазител на българския дух и традиции

Копривщица е един от най-китните и автентични български възрожденски градове. Разположен в сърцето на Средногорието, градът е винаги гостоприемен. Запазената природна среда в околностите му, представена предимно от широколистни и иглолистни гори, е неповторима по своята красота и многообразие. Тя е и убежище на много горски животни, които придават още по-голяма загадъчност и очарование на местността. Дъх на бор и ароматни билки, песен на птица и звън на стадо, шум от кълвач и повей на балкански вятър са само някои от очарователните природни сцени, които ви очакват.

Няма достоверни сведения за възникването на град Копривщица, нито за произхода на името му. Знае се обаче със сигурност, че копривщенци са организатори и участници в Априлското въстание, избухнало в градчето на 20 април 1876 г. и дало гласност на усилията и желанието на българския народ да възвърне свободата си. Благодарение на последвалите събития, през 1878 г. България наистина получава дълго жадуваната независимост.

От XIX в. Копривщица е средище на духовния живот и просветното дело в България. Тук българските традиции и възрожденски облик на града изглеждат непокътнати. Днес разходките из града са все още по калдъръмените улички, измежду къщите-музеи, боядисани в ярки цветове с просторни чардаци и големи стрехи – родни домове на някои от най-изявените български възрожденци.

Тук без усилие можем да се пренесем назад във времето и да усетим духа на старовремския град. Градът е домакин и на Националния събор на народното творчество. Магията на автентичната българска песен и танц завладява Копривщица веднъж на всеки пет години от 1965 г. В продължение на три дни народното веселие не стихва ден и нощ. Зелените поляни на местността “Войводенец” оживяват от вълшебството на българския фолклор.

Градът е съхранил и старите занаятчийски традиции, сред които най-известни са изработките на плъсти и кенета. Плъстите, нетъкани, вълнени произведения, се използват предимно като дебели килими и постилки за спане на пода. Тяхната изработка е трудоемка. Те са особено ценени в миналото изделия, затова присъствието, дори на една плъст в сватбения чеиз на момата, е признак за нейното трудолюбие и домакинските й умения.

В миналото Копривщица е била прочута и със своите майсторки на кенета. Това са изящни, фини дантели, изработвани с обикновена игла за шиене от естествената коприна, обработвана и оцветявана собственоръчно. Понякога в основата на кенето се вгражда конски косъм за по-голяма твърдост на изделието. Кенетата са служели за украса на ризи, кърпи за глава и други части на облеклото.

Antoaneta Peeva

Add comment

6 + 3 =